1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

Кто подобен мудрецу? Кто понимает значение вещей? Мудрость просвещает лицо человека и смягчает его суровый вид. Повинуйся царю

2 А з те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

Я говорю: повинуйся повелению царя, потому что ты поклялся перед Богом.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

Не спеши покинуть царя, и не отстаивай худого дела, потому что он может сделать все, что ему угодно.

4 т ъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

Слово царя властно, кто может сказать ему: «Что ты делаешь?»

5 К ойто пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

Кто повинуется его повелениям, не попадет в беду, мудрое сердце знает нужное время и правильное поведение,

6 П онеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

потому что у всякого дела есть свое время и свой устав, но несчастья человека тяжким бременем лежат на нем.

7 п онеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

Человек не знает будущего, и кто может сказать ему что будет?

8 Н яма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

Человек не властен удержать ветер, также как он не властен и над днем своей смерти. Воин не может получить увольнение во время битвы, и нечестивый не спасется своим нечестием. Одна участь всему

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

Все это увидел я, когда решил постичь разумом все, что делается под солнцем. Иногда человек властвует над другим ему во вред.

10 П ри това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

Еще я видел, что хоронили нечестивых, которые когда-то приходили в храм, но позже они были забыты в том городе, где творили зло. Это тоже суета.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

Когда не скоро выносят приговор за преступление, то сердца людей исполняются желанием совершать зло.

12 А ко и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Хотя грешник сто раз совершает грех и долго живет, все же я знаю, что будет лучше тем, кто боится Бога и благоговеет перед Ним.

13 а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

А грешнику не будет процветания, и дни его, подобно тени, не продлятся долго, потому что он не боится Бога.

14 И ма една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

Есть еще нечто суетное, что случается на земле: праведник получает то, что заслуживает нечестивый, а нечестивый получает то, что заслуживает праведник. И сказал я, что это тоже суета.

15 З атова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Итак, я воздаю хвалу веселью, потому что нет ничего лучше для человека под солнцем, как есть, пить и веселиться. И радость будет сопровождать его в трудах во все дни его жизни, которые Бог дал ему под солнцем.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

Когда я решил познать мудрость и понаблюдать за трудом человека на земле – его глаза не видят сна ни днем ни ночью, –

17 т огава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.

тогда я увидел все, что сделал Бог. Человек не может постичь того, что происходит под солнцем. Как бы человек ни старался постичь этого, он не сможет найти смысла. Даже если какой-нибудь мудрец скажет, что он-то знает, на самом деле он не постиг этого.