1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Из всех диких зверей, которых создал Господь Бог, самым хитрым был змей. Он спросил женщину: – Правда ли Бог сказал: «Не ешьте ни с какого дерева в саду»?
2 Ж ената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,
Женщина ответила змею: – Мы можем есть плоды с деревьев сада,
3 н о от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
но Бог сказал: «Не ешьте плодов с дерева, которое посередине сада, и не трогайте их, иначе вы умрете».
4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете;
– Нет, вы не умрете, – сказал змей женщине.
5 н о Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
– Просто Бог знает, что когда вы съедите их, ваши глаза откроются, и вы станете как Бог, познав добро и зло.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
Тогда женщина увидела, что плод дерева был хорош в пищу и приятен на вид, и что дерево было желанно, как источник мудрости; и она взяла один из плодов и съела. Она дала плод и мужу, который был с ней, и он ел его.
7 Т огава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
Их глаза открылись, и они поняли, что наги, тогда они сшили себе повязки из листьев инжира.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
Подул ветерок, и они услышали, как Господь Бог ходит по саду. Адам и его жена спрятались от Господа Бога среди деревьев сада,
9 Н о Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?
но Господь Бог воззвал к Адаму: – Где ты?
10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.
Адам ответил: – Я услышал Тебя в саду и испугался, потому что я наг, вот я и спрятался.
11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
Он спросил: – Кто сказал тебе, что ты наг? Ты ел плоды дерева, с которого Я запретил тебе есть?
12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
Адам ответил: – Женщина, которую Ты дал мне, чтобы она была со мной – это она дала мне плод с того дерева, и я съел его.
13 И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.
Тогда Господь Бог сказал женщине: – Что же ты сделала? Женщина ответила: – Змей обманул меня, вот я и ела.
14 Т огава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.
Тогда Господь Бог сказал змею: – За то, что ты сделал это, проклят ты больше любого скота и всех диких зверей! Ты будешь ползать на брюхе, ты будешь есть прах во все дни твоей жизни.
15 Щ е поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Я положу вражду между тобой и женщиной и между твоим потомком и ее потомком: он будет поражать тебя в голову, а ты будешь жалить его в пяту.
16 Н а жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
А женщине Он сказал: – Я мучительной сделаю беременность твою: в страдании ты будешь рожать детей. Ты будешь желать мужа, и он будет властвовать над тобою.
17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.
Адаму же Он сказал: – Так как ты послушался жены и съел плод с дерева, о котором Я велел тебе: «Не ешь от него», проклята из-за тебя земля: в тяжком труде ты будешь питаться от нее во все дни твоей жизни.
18 Т ръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
Она произрастит тебе колючки и сорняки, ты будешь питаться полевыми злаками.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
В поте лица своего ты будешь есть свой хлеб, пока не вернешься в землю, из которой был взят; потому что ты – прах, и в прах ты вернешься.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
Адам назвал свою жену Ева, потому что она стала матерью всех живущих.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
Господь Бог сделал одежды из кожи и одел в них Адама и его жену.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
Потом Господь Бог сказал: – Познав добро и зло, человек стал теперь как один из Нас. Нельзя, чтобы он протянул руку, сорвал плод также и с дерева жизни, съел его и стал жить вечно.
23 з атова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
И Господь Бог изгнал его из сада Эдем, чтобы он трудился на земле, из которой был взят.
24 Т ака Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Изгнав человека, Он поставил на востоке от сада Эдем херувимов и вращающийся пламенный меч, чтобы охранять путь к дереву жизни.