1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на Господния дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.

Когда Пашхур, сын Иммера, начальник охраны дома Господня, услышал Иеремию, пророчествующего это,

2 Т огава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до Господния дом.

он велел избить пророка Иеремию и посадить его в колодки у Верхних вениаминовых ворот Господнего дома.

3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив.

На следующий день, когда Пашхур выпустил его из колодок, Иеремия сказал ему: – Господь назвал тебя не Пашхуром, а Магор-Миссавивом!

4 З ащото така казва Господ: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

Ведь так говорит Господь: «Я сделаю тебя ужасом самому себе и всем твоим друзьям; ты своими глазами увидишь, как они падут от мечей врагов. Я отдам всю Иудею в руки царя Вавилона, который угонит их в Вавилон или предаст мечу.

5 П ри това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.

Я отдам врагам все достояние этого города: все его доходы, все драгоценности, все сокровища царей Иудеи, и они разграбят их и унесут в Вавилон.

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. Съдбата на пророка

А ты, Пашхур, вместе со всеми, кто живет в твоем доме, отправишься в плен в Вавилон. Там ты умрешь, там тебя и похоронят – и тебя, и всех твоих друзей, которым ты пророчествовал ложь». Отчаяние Иеремии

7 Г осподи, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

Господи, Ты уговаривал меня, и я уговорен; Ты сильнее и одолел меня. Надо мною смеются весь день; всякий меня высмеивает.

8 з ащото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото Господне става причина за позор и присмех над мене цял ден.

Лишь начну говорить, – кричу, возвещая зверства и разрушения. Принесло мне слово Господне ежедневные издевательства и насмешки.

9 Н о ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.

И сказал я: «Не стану о Нем вспоминать и не буду впредь говорить во Имя Его», – но Его слово, как огонь, жжет мне сердце, как огонь, заключенный в моих костях. Я устал его сдерживать, не могу.

10 З ащото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним - казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, - може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.

Слышу, как многие шепчут: «Ужас со всех сторон! Заявите же на него! Давайте же заявим на него!» Все друзья мои ждут, чтобы я оступился: «Может, поддастся он на обман, и мы его одолеем и отомстим ему».

11 Н о Господ е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

Но со мною Господь, словно грозный воин, и мои гонители споткнутся и не одолеют меня. Опозорятся они смертельно, не добившись успеха, никогда не забудется их унижение.

12 Н о, Господи на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

Господь Сил, испытывающий праведных, и видящий сердце и разум, дай мне увидеть, как Ты отомстишь им, ведь я доверил свое дело Тебе.

13 П ейте на Господа, хвалете Господа; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.

Пойте Господу! Славьте Господа! Он спасает жизнь бедняка от рук нечестивцев.

14 П роклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;

Будь проклят день, когда я родился! День, когда мать родила меня, да не будет благословен!

15 п роклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, - и с това се зарадва много;

Будь проклят тот, кто известил отца: «У тебя родился сын!» – и привел его в ликование.

16 и да бъде този човек като градовете, които Господ не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога;

Пусть уподобится тот человек городам, которые Господь разрушил без жалости. Пусть слышит он утром плач, а в полдень – боевой клич,

17 з ащото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата ѝ да е останала винаги бременна.

за то, что во чреве меня не убил, чтобы стала мне мать могилой, чтобы чрево осталось беременным вовеки.

18 З ащо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?!

Для чего я вышел из чрева? Смотреть на беду и муки и в позоре окончить дни?