1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на Господния дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.

2 Т огава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до Господния дом.

3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив.

4 З ащото така казва Господ: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

5 П ри това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. Съдбата на пророка

7 Г осподи, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

8 з ащото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото Господне става причина за позор и присмех над мене цял ден.

9 Н о ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.

10 З ащото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним - казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, - може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.

11 Н о Господ е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12 Н о, Господи на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

13 П ейте на Господа, хвалете Господа; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.

14 П роклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;

15 п роклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, - и с това се зарадва много;

16 и да бъде този човек като градовете, които Господ не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога;

17 з ащото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата ѝ да е останала винаги бременна.

18 З ащо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?!