1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.

3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.

7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?

9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.

11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.

12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.

14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.

15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.

16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;

19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.

20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.

21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.

25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.

26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.

28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.

34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

35 И сус се просълзи.

36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?

38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.

39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.

40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.

47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.

48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.

49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.

53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.

54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.