1 Г орко на кръвнишкия град; целият е пълен с лъжа и грабеж; плячката не липсва.

2 П укот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници.

3 К онникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; има и много ранени и голямо число убити, и труповете не могат да се преброят; спъват се в труповете им.

4 Т ова е поради многото блудства на привлекателната блудница, изкусна в магии, която продава народи чрез блудствата си и племена - чрез магиите си.

5 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата - срама ти.

6 Щ е хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, ще те поставя като позорище.

7 В сички, които те гледат, ще бягат от теб и ще кажат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? Откъде да потърся утешители за тебе? Справедливост на Божия съд

8 Т и по-добра ли си от Но Амон, който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение беше Нил и стената му - Нилските води ?

9 Е тиопия и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 Н о и той беше откаран, отиде в плен; младенците му също бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребий за почтените му мъже и всичките му големци бяха вързани с вериги.

11 С ъщо и ти ще се опиеш, ще се скриеш, ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 В сичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия.

13 Е то, народът ти сред тебе са жени; портите на земята ти се отвориха широко за неприятелите ти; огънят изгори лостовете ти.

14 И звадѝ си вода за обсадата, заякчѝ крепостите си! Влез в калта и стъпчѝ глината, поправѝ тухлената пещ.

15 Т ам ще те изгори огън; меч ще те посече, ще те изяде като гъсеница, дори и да се размножиш като гъсеница, дори и да се размножиш като скакалец.

16 ( Умножила си търговците си повече от небесните звезди.) Както скакалецът опустоши и отлетя,

17 т ака и коронясаните ти са като скакалци, които се настаняват на плетищата в студен ден, но които, като изгрее слънцето, бягат и не се познава мястото, където са били.

18 П астирите ти задремват, царю асирийски, благородните лежат бездейни; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.

19 Н яма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?