1 Т огава Моисей и израелтяните запяха тази песен на Господа: Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител; Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.

3 Г оспод е силен Воин; името Му е Йехова.

4 К олесниците на фараон и войската му хвърли в морето; отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.

5 Д ълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 С превъзходното Си величие унищожи противниците Си; даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.

8 О т духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада, водите на бездната се сгъстиха сред морето.

9 Н еприятелят каза: Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката; страстта ми ще се насити с тях; ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.

10 П одухнал Си с вятъра Си и морето ги покри. Потънаха като олово в силните води.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?

12 П ротегна десницата Си и земята ги погълна.

13 С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил; упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

15 Т огава ще се уплашат едомските първенци; трепет ще обземе моавските първенци; всички жители на Ханаан ще се стопят.

16 С трах и трепет ще ги обземе; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Докато замине народът Ти, Господи, докато замине народът, който Си придобил.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство, на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

19 З ащото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израелтяните бяха преминали през морето по сухо.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко; коня и ездача му хвърли в морето. От Червено море до планината Хорив (15: 22-18: 27) Водата в Мера

22 Т огава Моисей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).

24 Т огава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?

25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:

26 А ко внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 П осле дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.