1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.