1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

The men of Israel had made a promise in Mizpah, saying, “None of us will give his daughter in marriage to a man of Benjamin.”

2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

So the people came to Bethel and sat there before God until evening. In loud voices they cried,

3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

“O Lord, God of Israel, why has this happened in Israel? Why should there be one family group missing in Israel today?”

4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

The people got up early the next day and built an altar there. They gave burnt gifts and peace gifts on it.

5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

Then the people of Israel said, “Who among all the family groups of Israel did not come with the people to the Lord?” For they had made a promise about the one who did not come to the Lord at Mizpah, saying, “For sure he will be put to death.”

6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

The people of Israel were sorry for their brother Benjamin. They said, “One family is cut off from Israel today.

7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

What will we do for wives for those who are left? We have promised by the Lord not to give them any of our daughters in marriage.”

8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

They said, “Who of the families of Israel did not come to the Lord at Mizpah?” And they found that no one had come to the meeting from Jabesh-gilead.

9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

When the people were called, they saw that not one of the people of Jabesh-gilead was there.

10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

The people sent 12, 000 powerful soldiers to go there. They told them, “Go and kill the people of Jabesh-gilead with the sword. Kill the women and the children also.

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

This is what you must do. Destroy every man and every woman who has had a man.”

12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

They found 400 young women who had never had a man. So they brought them to the tents at Shiloh, in the land of Canaan.

13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

Then all the people sent news to the people of Benjamin at the rock of Rimmon. They told them they wanted to have peace with them.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

So the people of Benjamin returned. The people of Israel gave them the women they had saved alive from the women of Jabesh-gilead. But there were not enough for them.

15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

The people were sorry for Benjamin because the Lord had divided the families of Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

Then the leaders of the people said, “What will we do for wives for those who are left? All the women of Benjamin were killed.”

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

And they said, “There must be something that can be given to those of Benjamin who are left. Or a family will be taken out of Israel.

18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

But we cannot give them our daughters for wives.” For the men of Israel had promised, “A curse will come to the one who gives a wife to Benjamin.”

19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

So they said, “See, there is a special supper to the Lord every year in Shiloh. It is north of Bethel, east of the road that goes up from Bethel to Shechem, and south of Lebonah.”

20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

They told the men of Benjamin, “Go and hide in the grape-fields. Wait there

21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

and watch. The daughters of Shiloh might come out to dance. Then come out of the grape-fields. Each of you will catch his wife from the daughters of Shiloh. Then go to the land of Benjamin.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

When their fathers or brothers come to complain to us, we will say to them, ‘Give them to us of your own free will. For we did not leave a wife for each of the men of Benjamin in battle. And you did not give them any. You would have been doing wrong.’”

23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

The men of Benjamin did so. They took wives from those who danced, one for each man. They carried them away and returned to their land. Then they built the cities again and lived in them.

24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

The people of Israel left there at that time. Each man returned to his family in his own land.

25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

There was no king in Israel in those days. Each man did what he thought was right.