1 А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

The men of Israel had made a promise in Mizpah, saying, “None of us will give his daughter in marriage to a man of Benjamin.”

2 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.

So the people came to Bethel and sat there before God until evening. In loud voices they cried,

3 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?

“O Lord, God of Israel, why has this happened in Israel? Why should there be one family group missing in Israel today?”

4 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.

The people got up early the next day and built an altar there. They gave burnt gifts and peace gifts on it.

5 Т огава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.

Then the people of Israel said, “Who among all the family groups of Israel did not come with the people to the Lord?” For they had made a promise about the one who did not come to the Lord at Mizpah, saying, “For sure he will be put to death.”

6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.

The people of Israel were sorry for their brother Benjamin. They said, “One family is cut off from Israel today.

7 К акво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?

What will we do for wives for those who are left? We have promised by the Lord not to give them any of our daughters in marriage.”

8 З атова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.

They said, “Who of the families of Israel did not come to the Lord at Mizpah?” And they found that no one had come to the meeting from Jabesh-gilead.

9 З ащото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.

When the people were called, they saw that not one of the people of Jabesh-gilead was there.

10 З а това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.

The people sent 12, 000 powerful soldiers to go there. They told them, “Go and kill the people of Jabesh-gilead with the sword. Kill the women and the children also.

11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.

This is what you must do. Destroy every man and every woman who has had a man.”

12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.

They found 400 young women who had never had a man. So they brought them to the tents at Shiloh, in the land of Canaan.

13 Т огава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.

Then all the people sent news to the people of Benjamin at the rock of Rimmon. They told them they wanted to have peace with them.

14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.

So the people of Benjamin returned. The people of Israel gave them the women they had saved alive from the women of Jabesh-gilead. But there were not enough for them.

15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

The people were sorry for Benjamin because the Lord had divided the families of Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?

Then the leaders of the people said, “What will we do for wives for those who are left? All the women of Benjamin were killed.”

17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;

And they said, “There must be something that can be given to those of Benjamin who are left. Or a family will be taken out of Israel.

18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.

But we cannot give them our daughters for wives.” For the men of Israel had promised, “A curse will come to the one who gives a wife to Benjamin.”

19 Т огава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.

So they said, “See, there is a special supper to the Lord every year in Shiloh. It is north of Bethel, east of the road that goes up from Bethel to Shechem, and south of Lebonah.”

20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;

They told the men of Benjamin, “Go and hide in the grape-fields. Wait there

21 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.

and watch. The daughters of Shiloh might come out to dance. Then come out of the grape-fields. Each of you will catch his wife from the daughters of Shiloh. Then go to the land of Benjamin.

22 И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.

When their fathers or brothers come to complain to us, we will say to them, ‘Give them to us of your own free will. For we did not leave a wife for each of the men of Benjamin in battle. And you did not give them any. You would have been doing wrong.’”

23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.

The men of Benjamin did so. They took wives from those who danced, one for each man. They carried them away and returned to their land. Then they built the cities again and lived in them.

24 Т огава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.

The people of Israel left there at that time. Each man returned to his family in his own land.

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

There was no king in Israel in those days. Each man did what he thought was right.