1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

Now the sons of Reuben and the sons of Gad had very many cattle. And they saw that the land of Jazer and the land of Gilead was a good place for cattle.

2 т о гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

So the sons of Gad and the sons of Reuben came and said to Moses and Eleazar the religious leader and the leaders of the people,

3 А тарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

“Ataroth, Dibon, Jazer, Nimrah, Heshbon, Elealeh, Sebam, Nebo and Beon,

4 з емята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

the land which the Lord won in battle in front of the people of Israel, is a land for cattle and your servants have cattle.”

5 З а това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

And they said, “If we have found favor in your eyes, let this land be given to your servants as our own. Do not take us to the other side of the Jordan.”

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

But Moses said to the sons of Gad and the sons of Reuben, “Should your brothers go to war while you sit here?

7 З ащо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

Why do you take from the people of Israel the desire to cross over into the land the Lord has given them?

8 Т ака сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

This is what your fathers did when I sent them from Kadesh-barnea to see the land.

9 о тидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

They went up to the valley of Eshcol and saw the land. Then they took the desire away from the people of Israel so that they did not go into the land the Lord had given them.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

So the Lord’s anger burned on that day, and He swore, saying

11 Н и един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

‘None of the men who came up from Egypt, twenty years old and older, will see the land I promised to Abraham, Isaac and Jacob. For they did not follow Me with all their heart.

12 о свен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

Only Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite and Joshua the son of Nun will see it. For they have followed the Lord with all their hearts.’

13 Г невът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

So the Lord’s anger burned against Israel. He made them travel in the desert forty years, until all the people of that day who had sinned in the eyes of the Lord were destroyed.

14 И , ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

Now see, you have grown up in your fathers’ place, children of sinful men. You add still more to the burning anger of the Lord against Israel.

15 З ащото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

For if you turn away from following Him, He will leave them in the desert again and you will destroy all these people.”

16 Н о те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

Then they came near him and said, “We will build safe places for our flocks here, and cities for our little ones.

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

But we will be ready for battle and will go with the people of Israel until we have brought them to their place. Our little ones will live within the walls of the cities because of the people who live in the land.

18 Н яма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

We will not return to our homes until every one of the people of Israel has received his land.

19 З ащото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

For we will not have any land among them on the other side of the Jordan. Our land has come to us on this side of the Jordan toward the east.”

20 Т огава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

So Moses said to them, “Do as you say. Get ready for war before the Lord.

21 а ко всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

All of you men of war cross over the Jordan before the Lord until He has driven away those who fight against Him,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

and has won the land in battle. Then after this you may return because you have done your duty to the Lord and to Israel. This land will be your land before the Lord.

23 Н о ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

But if you do not do as you say, you have sinned against the Lord. And for sure you will be punished for your sin.

24 С ъградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

Build cities for your little ones and places for your sheep. Then do what you have promised.”

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

The sons of Gad and the sons of Reuben said to Moses, “Your servants will do just as my lord says.

26 Д ецата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

Our little ones, our wives, our flocks and all our cattle will stay there in the cities of Gilead.

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

But your servants, everyone who is ready for war, will cross over before the Lord to battle, just as my lord says.”

28 Т огава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

So Moses gave news about them to Eleazar the religious leader, Joshua the son of Nun, and to the heads of the fathers’ houses of the families of the people of Israel.

29 М оисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

Moses said to them, “The sons of Gad and the sons of Reuben, every man ready for battle, are to cross with you over the Jordan before the Lord, and the land will be won. After this, you must give them the land of Gilead for their own.

30 Н о ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

But if they will not cross over with you ready for battle, their land must be among you in the land of Canaan.”

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

The sons of Gad and the sons of Reuben answered, “We will do as the Lord has said to your servants.

32 Н ие ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.

We will cross over into the land of Canaan ready for battle before the Lord. And the land on this side of the Jordan will be ours.”

33 И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

So Moses gave the nations of Sihon king of the Amorites and Og king of Bashan to the sons of Gad and the sons of Reuben and the half-family group of Joseph’s son Manasseh. He gave them the land, with its cities and the country around them.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

Then the sons of Gad built Dibon, Ataroth, Aroer,

35 А тротсофан, Язир, Иогвея,

Atrothshophan, Jazer, Jogbehah,

36 В етнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

Bethnimrah and Beth-haran, cities with walls around them. And they made safe places for their sheep.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

The sons of Reuben built Heshbon, Elealeh, Kiriathaim,

38 Н ево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

Nebo and Baal-meon (their names to be changed), and Sibmah. And they gave other names to the cities they built.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

The sons of Manasseh’s son Machir went to Gilead and took it. They drove away the Amorites who were in it.

40 З а това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

So Moses gave Gilead to Machir the son of Manasseh, and he lived in it.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.

Jair the son of Manasseh went and took its towns, and called them Havvoth-jair.

42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

Nobah went and took Kenath and its towns, and called it Nobah after his own name.