1 С лед тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

After these faithful acts, King Sennacherib of Assyria came to fight against Judah. His army gathered around the strong cities. He thought he would take them for himself.

2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

When Hezekiah saw that Sennacherib had come to fight against Jerusalem,

3 с ъветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

he planned with his captains and men of war to stop the water from the wells which were outside the city. And they helped him.

4 И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

Many people were gathered, and they stopped all the wells and the small river which flowed through the land. They said, “Why should the kings of Assyria come and find much water?”

5 И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

Then Hezekiah took strength of heart and built again all of the wall that had been broken down. He built towers on it, and built another outside wall. He made the Millo strong in the city of David. And he made many battle-coverings and objects to fight with.

6 И постави военачалници над людете и като ги събра пре себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

He chose army captains to lead the people, and gathered them in the place by the city gate. He spoke comforting words to them, saying,

7 Б ъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

“Be strong and have strength of heart. Do not be afraid or troubled because of the king of Assyria and all those who are with him. For the One with us is greater than the one with him.

8 С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

He has only man with him. But we have the Lord our God with us, to help us and to fight our battles.” And the people trusted the words of Hezekiah king of Judah.

9 С лед това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

Then King Sennacherib of Assyria, whose army was gathered around Lachish with him, sent word by his servants to Jerusalem to King Hezekiah and to all the people of Judah who were in Jerusalem. He said,

10 Т ака казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

“King Sennacherib of Assyria says, ‘On what do you trust, that you are staying in Jerusalem with my army around you?

11 Н е мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

Is not Hezekiah leading you the wrong way to let you die by hunger and thirst, saying, “The Lord our God will save us from the king of Assyria”?

12 Е зекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

Has not this same Hezekiah taken away His high places and His altars, and said to Judah and Jerusalem, “You will worship in front of one altar and burn special perfume on it”?

13 Н е знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

Do you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the other nations able to save their lands from me?

14 К ой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха и могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

Who among all the gods could save his people from me in all those nations which my fathers destroyed? Would your God be able to save you from me?

15 С ега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

So now do not let Hezekiah lie to you or lead you in the wrong way like this. Do not believe him. For no god of any nation was able to save his people from me or from my fathers. How much less will your God save you from me!’”

16 И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

Sennacherib’s men said still more against the Lord God and against His servant Hezekiah.

17 Т ой писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави своите люде от ръката ми.

The Assyrian king also wrote letters to say things against the Lord God of Israel, saying, “As the gods of the other nations of the lands have not saved their people from me, so the God of Hezekiah will not save His people from me.”

18 Т огава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

They called this out with a loud voice in the language of Judah to the people of Jerusalem who were on the wall. They did this to bring fear upon them, so that they might take the city.

19 и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

They talked about the God of Jerusalem as if He were one of the gods of the people of the earth, which were made by the hands of men.

20 З атова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

But King Hezekiah and Isaiah the man of God, the son of Amoz, prayed about this and cried out to heaven.

21 И Господ прати ангела, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. и когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

And the Lord sent an angel who destroyed every powerful soldier and every captain and leader in the camp of the king of Assyria. So Sennacherib returned in shame to his own land. And when he had gone into the house of his god, some of his own children killed him there with the sword.

22 Т ака Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна.

So the Lord saved Hezekiah and the people of Jerusalem from King Sennacherib of Assyria, and from all others. And He gave them rest on every side.

23 И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

Many brought gifts to the Lord at Jerusalem, and things of much worth to King Hezekiah of Judah. So the king was honored in the eyes of all nations from that time on. Hezekiah’s Pride

24 В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

In those days Hezekiah became very sick. He prayed to the Lord, and the Lord spoke to him and gave him something special to see.

25 Н о Езекия не отдаде Господу според стореното нему благоволение, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

But Hezekiah did not do anything in return for the good he received, because his heart was proud. So the Lord’s anger came upon him and Judah and Jerusalem.

26 О баче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

Then Hezekiah put away the pride of his heart, both he and the people of Jerusalem. So that the anger of the Lord did not come on them in the days of Hezekiah. Hezekiah’s Riches

27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

Now Hezekiah had very great riches and honor. He made for himself store-houses for silver, gold, stones of much worth, spices, battle-coverings, and all kinds of things of much worth.

28 с ъщо и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

He made store-houses for the grain that was gathered, wine, and oil. He made places for all kinds of herds, and places for the flocks.

29 П ри това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

He made cities for himself, and gathered very many flocks and cattle. For God had given him very many riches.

30 С ъщият тоя Езекия запълни и горния извор на водата та Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

It was Hezekiah who stopped the upper opening of the waters of Gihon, and made them flow to the west side of the city of David. And Hezekiah did well in all that he did.

31 Н о относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитват за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

It was so even when the men were sent to him from the rulers of Babylon to ask about the wonder that had happened in the land. God left Hezekiah alone to test him, that He might know all that was in his heart. The End of Hezekiah’s Rule

32 А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Now the rest of the acts of Hezekiah and his good works are written in the special dream of Isaiah the man of God, the son of Amoz, in the Book of the Kings of Judah and Israel.

33 И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

Hezekiah died and they buried him in the upper graves of the sons of David. All the people of Judah and Jerusalem honored him at his death. And his son Manasseh became king in his place.