1 В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.

In the days when there were judges to rule, there was a time of no food in the land. A certain man of Bethlehem in Judah went to visit the land of Moab with his wife and his two sons.

2 И мето на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.

The name of the man was Elimelech. His wife’s name was Naomi. And the names of his two sons were Mahlon and Chilion. They were Ephrathites of Bethlehem in Judah. They went into the land of Moab and stayed there.

3 И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.

But Naomi’s husband Elimelech died. And she was left with her two sons,

4 И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.

who married Moabite women. The name of one was Orpah. The name of the other was Ruth. After living there about ten years,

5 Т огава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.

both Mahlon and Chilion died. Naomi was left without her two children and her husband. Naomi and Ruth Return to Bethlehem

6 С лед това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.

Then Naomi got ready to return from the land of Moab with her daughters-in-law. She had heard in the land of Moab that the Lord had brought food to His people.

7 И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.

So she left with her two daughters-in-law and went on the way toward the land of Judah.

8 С етне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене.

But Naomi said to her two daughters-in-law, “Go, each one of you return to your own mother’s house. May the Lord show kindness to you, as you have done with the dead and with me.

9 Г оспод да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

May the Lord help you to find a home, each in the family of her husband.” Then she kissed them, and they cried in loud voices.

10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.

They said to her, “No, we will return with you to your people.”

11 Н о Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?

But Naomi said, “Return to your people, my daughters. Why should you go with me? Do I have more sons within me, who could become your husbands?

12 В ърнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родих синове,

Return, my daughters. Go. For I am too old to have a husband. If I had hope, if I should have a husband tonight and give birth to sons,

13 в ие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.

would you wait until they were grown? Would you not marry until then? No, my daughters. It is harder for me than for you. For the hand of the Lord is against me.”

14 А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.

Then they cried again in loud voices. Orpah kissed her mother-in-law. But Ruth held on to her.

15 Т огава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си.

Naomi said, “See, your sister-in-law has returned to her people and her gods. Return after your sister-in-law.”

16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;

But Ruth said, “Do not beg me to leave you or turn away from following you. I will go where you go. I will live where you live. Your people will be my people. And your God will be my God.

17 г дето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.

I will die where you die, and there I will be buried. So may the Lord do the same to me, and worse, if anything but death takes me from you.”

18 И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.

When Naomi saw that Ruth would do nothing but go with her, she said no more to her.

19 И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?

So they both went until they came to Bethlehem. The whole town of Bethlehem was happy because of them. The women said, “Is this Naomi?”

20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин наричайте ме Мара+ защото Всесилният ме твърде огорчи.

She said to them, “Do not call me Naomi. Call me Mara. For the All-powerful has brought much trouble to me.

21 П ълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?

I went out full. But the Lord has made me return empty. Why call me Naomi? The Lord has spoken against me. The All-powerful has allowed me to suffer.”

22 Т ака се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жътва.

So Naomi returned. And her daughter-in-law Ruth, the Moabite woman, returned with her from the land of Moab. They came to Bethlehem at the beginning of barley gathering time.