1 С лед това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

Then Ruth’s mother-in-law Naomi said to her, “My daughter, should I not look for a home for you, so all will be well with you?

2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момчета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

Is not Boaz of our family, with whose women servants you were? See, he is dividing the grain from the waste at his grain-floor tonight.

3 У мий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

So wash yourself. Pour oil on yourself and wear your best clothes. Then go down to the grain-floor. But do not let the man know who you are until he has finished eating and drinking.

4 И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

When he lies down, watch where he lies. Go in and take the covers off his feet and lie down. Then he will tell you what to do.”

5 А тя й рече: Всичко що ми каза, ще сторя.

Ruth said to her, “I will do all that you say.”

6 И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

So Ruth went down to the grain-floor and did all her mother-in-law had told her to do.

7 А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката откъм нозете му и легна.

When Boaz had finished eating and drinking and his heart was happy, he went to lie down beside the grain. Then Ruth came in secret. She took the covers off his feet and lay down.

8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и ето жена лежеше при нозете му.

The man was surprised late in the night. He turned and saw that a woman was lying at his feet.

9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.

He said, “Who are you?” She answered, “I am Ruth, your woman servant. Spread your covering over me. For you are of our family.”

10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която се показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

And Boaz said, “May the Lord bring good to you, my daughter. You have shown your last kindness to be better than your first by not going after young men, with or without riches.

11 И сега, дъщерьо, не се бой; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

Now my daughter, do not be afraid. I will do for you whatever you ask. For all my people in the city know that you are a good woman.

12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник по-близък от мене.

It is true that I am of your family. But there is one closer than I.

13 О стани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

Stay this night. In the morning, if he will have you for his own, let him take you. But if he does not want to have you, then I will take you, as the Lord lives. Lie down until morning.”

14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознае човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

So Ruth lay at his feet until morning. She got up before the people could see each other. For Boaz said, “Do not let it be known that the woman came to the grain-floor.”

15 Р ече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

And he said, “Bring the coat you are wearing and hold it out.” So she held it, and he loaded her with six jars full of grain. Then she went into the city.

16 И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти стана, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

When she came to her mother-in-law, Naomi said, “How did it go, my daughter?” And Ruth told her all that the man had done for her.

17 К аза още: Даде ми тия шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

She said, “He gave me these six jars full of grain. For he said, ‘Do not go to your mother-in-law with empty hands.’”

18 А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.

Naomi said, “Wait until you know what is going to happen, my daughter. For the man will not rest until the thing is decided upon today.”