Рут 3 ~ Руфь 3

picture

1 С лед това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?

И сказала ей Ноеминь, свекровь ее: дочь моя, не поискать ли тебе пристанища, чтобы тебе хорошо было?

2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момчета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.

Вот, Вооз, со служанками которого ты была, родственник наш; вот, он в эту ночь веет на гумне ячмень;

3 У мий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.

умойся, помажься, надень на себя одежды твои и пойди на гумно, но не показывайся ему, доколе не кончит есть и пить;

4 И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.

когда же он ляжет спать, узнай место, где он ляжет; тогда придешь и откроешь у ног его и ляжешь; он скажет тебе, что тебе делать.

5 А тя й рече: Всичко що ми каза, ще сторя.

сказала ей: сделаю все, что ты сказала мне.

6 И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.

И пошла на гумно и сделала все так, как приказывала ей свекровь ее.

7 А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката откъм нозете му и легна.

Вооз наелся и напился, и развеселил сердце свое, и пошел спать подле скирда. И она пришла тихонько, открыла у ног его и легла.

8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и ето жена лежеше при нозете му.

В полночь он содрогнулся, приподнялся, и вот, у ног его лежит женщина.

9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.

И сказал: кто ты? Она сказала: я Руфь, раба твоя, простри крыло твое на рабу твою, ибо ты родственник.

10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която се показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.

сказал: благословенна ты от Господа, дочь моя! это последнее твое доброе дело сделала ты еще лучше прежнего, что ты не пошла искать молодых людей, ни бедных, ни богатых;

11 И сега, дъщерьо, не се бой; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.

итак, дочь моя, не бойся, я сделаю тебе все, что ты сказала; ибо у всех ворот народа моего знают, что ты женщина добродетельная;

12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник по-близък от мене.

хотя и правда, что я родственник, но есть еще родственник ближе меня;

13 О стани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.

переночуй эту ночь; завтра же, если он примет тебя, то хорошо, пусть примет; а если он не захочет принять тебя, то я приму; жив Господь! Спи до утра.

14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознае човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.

И спала она у ног его до утра и встала прежде, нежели могли они распознать друг друга. И сказал Вооз: пусть не знают, что женщина приходила на гумно.

15 Р ече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест мери ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.

И сказал ей: подай верхнюю одежду, которая на тебе, подержи ее. Она держала, и он отмерил шесть мер ячменя, и положил на нее, и пошел в город.

16 И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти стана, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.

А пришла к свекрови своей. Та сказала: что, дочь моя? Она пересказала ей все, что сделал ей человек тот.

17 К аза още: Даде ми тия шест мери ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.

И сказала: эти шесть мер ячменя он дал мне и сказал мне: не ходи к свекрови своей с пустыми руками.

18 А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.

Та сказала: подожди, дочь моя, доколе не узнаешь, чем кончится дело; ибо человек тот не останется в покое, не кончив сегодня дела.