1 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?

Что же, скажем, Авраам, отец наш, приобрел по плоти?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

Если Авраам оправдался делами, он имеет похвалу, но не пред Богом.

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

Ибо что говорит Писание? Поверил Авраам Богу, и это вменилось ему в праведность.

4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

Воздаяние делающему вменяется не по милости, но по долгу.

5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

А не делающему, но верующему в Того, Кто оправдывает нечестивого, вера его вменяется в праведность.

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:

Так и Давид называет блаженным человека, которому Бог вменяет праведность независимо от дел:

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;

Блаженны, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты.

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

Блажен человек, которому Господь не вменит греха.

9 П рочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".

Блаженство сие к обрезанию, или к необрезанию? Мы говорим, что Аврааму вера вменилась в праведность.

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

Когда вменилась? по обрезании или до обрезания? Не по обрезании, а до обрезания.

11 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.

И знак обрезания он получил, печать праведности через веру, которую в необрезании, так что он стал отцом всех верующих в необрезании, чтобы и им вменилась праведность,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

и отцом обрезанных, не только обрезание, но и ходящих по следам веры отца нашего Авраама, которую в необрезании.

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

Ибо не законом Аврааму, или семени его, обетование--быть наследником мира, но праведностью веры.

14 З ащото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

Если утверждающиеся на законе суть наследники, то тщетна вера, бездейственно обетование;

15 п онеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

ибо закон производит гнев, потому что, где нет закона, нет и преступления.

16 З атова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

Итак по вере, чтобы по милости, дабы обетование было непреложно для всех, не только по закону, но и по вере потомков Авраама, который есть отец всем нам

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

(как написано: Я поставил тебя отцом многих народов) пред Богом, Которому он поверил, животворящим мертвых и называющим несуществующее, как существующее.

18 А враам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Он, сверх надежды, поверил с надеждою, через что сделался отцом многих народов, по сказанному: 'так будет семя твое'.

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

И, не изнемогши в вере, он не помышлял, что тело его, почти столетнего, уже омертвело, и утроба Саррина в омертвении;

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

не поколебался в обетовании Божием неверием, но пребыл тверд в вере, воздав славу Богу

21 у верен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

и будучи вполне уверен, что Он силен и исполнить обещанное.

22 З атова му се вмени за правда.

Потому и вменилось ему в праведность.

23 Т ова пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

А впрочем не в отношении к нему одному написано, что вменилось ему,

24 н о и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

но и в отношении к нам; вменится и нам, верующим в Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса Христа, Господа нашего,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Который предан за грехи наши и воскрес для оправдания нашего.