1 Ч то же, скажем, Авраам, отец наш, приобрел по плоти?

И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?

2 Е сли Авраам оправдался делами, он имеет похвалу, но не пред Богом.

Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3 И бо что говорит Писание? Поверил Авраам Богу, и это вменилось ему в праведность.

Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4 В оздаяние делающему вменяется не по милости, но по долгу.

А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

5 А не делающему, но верующему в Того, Кто оправдывает нечестивого, вера его вменяется в праведность.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6 Т ак и Давид называет блаженным человека, которому Бог вменяет праведность независимо от дел:

Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:

7 Б лаженны, чьи беззакония прощены и чьи грехи покрыты.

"Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;

8 Б лажен человек, которому Господь не вменит греха.

Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

9 Б лаженство сие к обрезанию, или к необрезанию? Мы говорим, что Аврааму вера вменилась в праведность.

Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".

10 К огда вменилась? по обрезании или до обрезания? Не по обрезании, а до обрезания.

то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

11 И знак обрезания он получил, печать праведности через веру, которую в необрезании, так что он стал отцом всех верующих в необрезании, чтобы и им вменилась праведность,

И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.

12 и отцом обрезанных, не только обрезание, но и ходящих по следам веры отца нашего Авраама, которую в необрезании.

и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

13 И бо не законом Аврааму, или семени его, обетование--быть наследником мира, но праведностью веры.

Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

14 Е сли утверждающиеся на законе суть наследники, то тщетна вера, бездейственно обетование;

Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

15 и бо закон производит гнев, потому что, где нет закона, нет и преступления.

понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

16 И так по вере, чтобы по милости, дабы обетование было непреложно для всех, не только по закону, но и по вере потомков Авраама, который есть отец всем нам

Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

17 ( как написано: Я поставил тебя отцом многих народов) пред Богом, Которому он поверил, животворящим мертвых и называющим несуществующее, как существующее.

(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18 О н, сверх надежды, поверил с надеждою, через что сделался отцом многих народов, по сказанному: 'так будет семя твое'.

Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

19 И , не изнемогши в вере, он не помышлял, что тело его, почти столетнего, уже омертвело, и утроба Саррина в омертвении;

Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20 н е поколебался в обетовании Божием неверием, но пребыл тверд в вере, воздав славу Богу

обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

21 и будучи вполне уверен, что Он силен и исполнить обещанное.

уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22 П отому и вменилось ему в праведность.

Затова му се вмени за правда.

23 А впрочем не в отношении к нему одному написано, что вменилось ему,

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24 н о и в отношении к нам; вменится и нам, верующим в Того, Кто воскресил из мертвых Иисуса Христа, Господа нашего,

но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25 К оторый предан за грехи наши и воскрес для оправдания нашего.

Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.