1 В первый же недели Мария Магдалина приходит ко гробу рано, когда было еще темно, и видит, что камень отвален от гроба.
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 И так, бежит и приходит к Симону Петру и к другому ученику, которого любил Иисус, и говорит им: унесли Господа из гроба, и не знаем, где положили Его.
Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 Т отчас вышел Петр и другой ученик, и пошли ко гробу.
И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;
4 О ни побежали оба вместе; но другой ученик бежал скорее Петра, и пришел ко гробу первый.
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.
5 И , наклонившись, увидел лежащие пелены; но не вошел.
И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 В след за ним приходит Симон Петр, и входит во гроб, и видит одни пелены лежащие,
След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,
7 и плат, который был на главе Его, не с пеленами лежащий, но особо свитый на другом месте.
и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Т огда вошел и другой ученик, прежде пришедший ко гробу, и увидел, и уверовал.
Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.
9 И бо они еще не знали из Писания, что Ему надлежало воскреснуть из мертвых.
Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 И так ученики опять возвратились к себе.
И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стояла у гроба и плакала. И, когда плакала, наклонилась во гроб,
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,
12 и видит двух Ангелов, в белом одеянии сидящих, одного у главы и другого у ног, где лежало тело Иисуса.
и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.
13 И они говорят ей: жена! что ты плачешь? Говорит им: унесли Господа моего, и не знаю, где положили Его.
И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.
14 С казав сие, обратилась назад и увидела Иисуса стоящего; но не узнала, что это Иисус.
Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.
15 И исус говорит ей: жена! что ты плачешь? кого ищешь? Она, думая, что это садовник, говорит Ему: господин! если ты вынес Его, скажи мне, где ты положил Его, и я возьму Его.
Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.
16 И исус говорит ей: Мария! Она, обратившись, говорит Ему: Раввуни! --что значит: Учитель!
Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!
17 И исус говорит ей: не прикасайся ко Мне, ибо Я еще не восшел к Отцу Моему; а иди к братьям Моим и скажи им: восхожу к Отцу Моему и Отцу вашему, и к Богу Моему и Богу вашему.
Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 М ария Магдалина идет и возвещает ученикам, видела Господа и Он это сказал ей.
Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.
19 В тот же первый день недели вечером, когда двери, где собирались ученики Его, были заперты из опасения от Иудеев, пришел Иисус, и стал посреди, и говорит им: мир вам!
А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
20 С казав это, Он показал им руки и ноги и ребра Свои. Ученики обрадовались, увидев Господа.
И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.
21 И исус же сказал им вторично: мир вам! как послал Меня Отец, и Я посылаю вас.
И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
22 С казав это, дунул, и говорит им: примите Духа Святаго.
И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.
23 К ому простите грехи, тому простятся; на ком оставите, на том останутся.
На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.
24 Ф ома же, один из двенадцати, называемый Близнец, не был тут с ними, когда приходил Иисус.
А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.
25 Д ругие ученики сказали ему: мы видели Господа. Но он сказал им: если не увижу на руках Его ран от гвоздей, и не вложу перста моего в раны от гвоздей, и не вложу руки моей в ребра Его, не поверю.
Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 П осле восьми дней опять были в доме ученики Его, и Фома с ними. Пришел Иисус, когда двери были заперты, стал посреди них и сказал: мир вам!
И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
27 П отом говорит Фоме: подай перст твой сюда и посмотри руки Мои; подай руку твою и вложи в ребра Мои; и не будь неверующим, но верующим.
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Ф ома сказал Ему в ответ: Господь мой и Бог мой!
Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 И исус говорит ему: ты поверил, потому что увидел Меня; блаженны невидевшие и уверовавшие.
Исус му казва: Понеже Ме видя,, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.
30 М ного сотворил Иисус пред учениками Своими и других чудес, о которых не писано в книге сей.
А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.
31 С ие же написано, дабы вы уверовали, что Иисус есть Христос, Сын Божий, и, веруя, имели жизнь во имя Его.
А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име. ГЛАВА 21