1 О противела душе моей жизнь моя; предамся печали моей; буду говорить в горести души моей.

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 С кажу Богу: не обвиняй меня; объяви мне, за что Ты со мною борешься?

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Х орошо ли для Тебя, что Ты угнетаешь, что презираешь дело рук Твоих, а на совет нечестивых посылаешь свет?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Р азве у Тебя плотские очи, и Ты смотришь, как смотрит человек?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Р азве дни Твои, как дни человека, или лета Твои, как дни мужа,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 ч то Ты ищешь порока во мне и допытываешься греха во мне,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 х отя знаешь, что я не беззаконник, и что некому избавить меня от руки Твоей?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Т вои руки трудились надо мною и образовали всего меня кругом, --и Ты губишь меня?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 В спомни, что Ты, как глину, обделал меня, и в прах обращаешь меня?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Н е Ты ли вылил меня, как молоко, и, как творог, сгустил меня,

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 к ожею и плотью одел меня, костями и жилами скрепил меня,

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 ж изнь и милость даровал мне, и попечение Твое хранило дух мой?

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Н о и то скрывал Ты в сердце Своем, --знаю, что это было у Тебя, --

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 ч то если я согрешу, Ты заметишь и не оставишь греха моего без наказания.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Е сли я виновен, горе мне! если и прав, то не осмелюсь поднять головы моей. Я пресыщен унижением; взгляни на бедствие мое:

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 о но увеличивается. Ты гонишься за мною, как лев, и снова нападаешь на меня и чудным являешься во мне.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 В ыводишь новых свидетелей Твоих против меня; усиливаешь гнев Твой на меня; и беды, одни за другими, ополчаются против меня.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 И зачем Ты вывел меня из чрева? пусть бы я умер, когда еще ничей глаз не видел меня;

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 п усть бы я, как небывший, из чрева перенесен был во гроб!

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Н е малы ли дни мои? Оставь, отступи от меня, чтобы я немного ободрился,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 п режде нежели отойду, --и уже не возвращусь, --в страну тьмы и сени смертной,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 в страну мрака, каков есть мрак тени смертной, где нет устройства, темно, как самая тьма.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.