1 И помни Создателя твоего в дни юности твоей, доколе не пришли тяжелые дни и не наступили годы, о которых ты будешь говорить: 'нет мне удовольствия в них!'

И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

2 д околе не померкли солнце и свет и луна и звезды, и не нашли новые тучи вслед за дождем.

Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3 В тот день, когда задрожат стерегущие дом и согнутся мужи силы; и перестанут молоть мелющие, потому что их немного осталось; и помрачатся смотрящие в окно;

Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4 и запираться будут двери на улицу; когда замолкнет звук жернова, и будет вставать по крику петуха и замолкнут дщери пения;

Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

5 и высоты будут им страшны, и на дороге ужасы; и зацветет миндаль, и отяжелеет кузнечик, и рассыплется каперс. Ибо отходит человек в вечный дом свой, и готовы окружить его по улице плакальщицы; --

Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

6 д околе не порвалась серебряная цепочка, и не разорвалась золотая повязка, и не разбился кувшин у источника, и не обрушилось колесо над колодезем.

Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7 И возвратится прах в землю, чем он и был; а дух возвратился к Богу, Который дал его.

И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

8 С уета сует, сказал Екклесиаст, всё--суета!

Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9 К роме того, что Екклесиаст был мудр, он учил еще народ знанию. Он испытывал, исследовал, составил много притчей.

и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10 С тарался Екклесиаст приискивать изящные изречения, и слова истины написаны верно.

Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11 С лова мудрых--как иглы и как вбитые гвозди, и составители их--от единого пастыря.

Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12 А что сверх всего этого, сын мой, того берегись: составлять много книг--конца не будет, и много читать--утомительно для тела.

А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13 В ыслушаем сущность всего: бойся Бога и заповеди Его соблюдай, потому что в этом всё для человека;

Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

14 и бо всякое дело Бог приведет на суд, и все тайное, хорошо ли оно, или худо.

Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.