Иов 21 ~ Йов 21

picture

1 И отвечал Иов и сказал:

Тогава Иов в отговор рече:

2 в ыслушайте внимательно речь мою, и это будет мне утешением от вас.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 П отерпите меня, и я буду говорить; а после того, как поговорю, насмехайся.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 Р азве к человеку речь моя? как же мне и не малодушествовать?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 П осмотрите на меня и ужаснитесь, и положите перст на уста.

Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Л ишь только я вспомню, --содрогаюсь, и трепет объемлет тело мое.

Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 П очему беззаконные живут, достигают старости, да и силами крепки?

Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

8 Д ети их с ними перед лицем их, и внуки их перед глазами их.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 Д омы их безопасны от страха, и нет жезла Божия на них.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 В ол их оплодотворяет и не извергает, корова их зачинает и не выкидывает.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 К ак стадо, выпускают они малюток своих, и дети их прыгают.

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 В осклицают под тимпана и цитры и веселятся при свирели;

Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 п роводят дни свои в счастьи и мгновенно нисходят в преисподнюю.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 А между тем они говорят Богу: отойди от нас, не хотим мы знать путей Твоих!

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Ч то Вседержитель, чтобы нам служить Ему? и что пользы прибегать к Нему?

Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 В идишь, счастье их не от их рук. --Совет нечестивых будь далек от меня!

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Ч асто ли угасает светильник у беззаконных, и находит на них беда, и Он дает им в удел страдания во гневе Своем?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 О ни должны быть, как соломинка пред ветром и как плева, уносимая вихрем.

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 Б ог бережет для детей его несчастье его. --Пусть воздаст Он ему самому, чтобы он это знал.

Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 П усть его глаза увидят несчастье его, и пусть он сам пьет от гнева Вседержителева.

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 И бо какая ему забота до дома своего после него, когда число месяцев его кончится?

Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 Н о Бога ли учить мудрости, когда Он судит и горних?

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 О дин умирает в самой полноте сил своих, совершенно спокойный и мирный;

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 в нутренности его полны жира, и кости его напоены мозгом.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А другой умирает с душею огорченною, не вкусив добра.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 И они вместе будут лежать во прахе, и червь покроет их.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 З наю я ваши мысли и ухищрения, какие вы против меня сплетаете.

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 В ы скажете: где дом князя, и где шатер, в котором жили беззаконные?

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Р азве вы не спрашивали у путешественников и незнакомы с их наблюдениями,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 ч то в день погибели пощажен бывает злодей, в день гнева отводится в сторону?

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 К то представит ему пред лице путь его, и кто воздаст ему за то, что он делал?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 Е го провожают ко гробам и на его могиле ставят стражу.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 С ладки для него глыбы долины, и за ним идет толпа людей, а идущим перед ним нет числа.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 К ак же вы хотите утешать меня пустым? В ваших ответах остается ложь.

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?