1 З акон, имея тень будущих благ, а не самый образ вещей, одними и теми же жертвами, каждый год постоянно приносимыми, никогда не может сделать совершенными приходящих.

Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2 И наче перестали бы приносить, потому что приносящие жертву, быв очищены однажды, не имели бы уже никакого сознания грехов.

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 Н о жертвами каждогодно напоминается о грехах,

Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

4 и бо невозможно, чтобы кровь тельцов и козлов уничтожала грехи.

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5 П осему, входя в мир, говорит: жертвы и приношения Ты не восхотел, но тело уготовал Мне.

Затова Христос, като влиза в света, казва:

6 В сесожжения и за грех неугодны Тебе.

Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7 Т огда Я сказал: вот, иду, в начале книги написано о Мне, исполнить волю Твою, Боже.

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

8 С казав прежде, что 'ни жертвы, ни приношения, ни всесожжений, ни за грех, --которые приносятся по закону, --Ты не восхотел и не благоизволил',

Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9 п отом прибавил: 'вот, иду исполнить волю Твою, Боже'. Отменяет первое, чтобы постановить второе.

после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 П о сей-то воле освящены мы единократным принесением тела Иисуса Христа.

С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

11 И всякий священник ежедневно стоит в служении, и многократно приносит одни и те же жертвы, которые никогда не могут истребить грехов.

И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 О н же, принеся одну жертву за грехи, навсегда воссел одесную Бога,

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

13 о жидая затем, доколе враги Его будут положены в подножие ног Его.

та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 И бо Он одним приношением навсегда сделал совершенными освящаемых.

Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 с видетельствует нам и Дух Святый; ибо сказано:

А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:

16 В от завет, который завещаю им после тех дней, говорит Господь: вложу законы Мои в сердца их, и в мыслях их напишу их,

"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

17 и грехов их и беззаконий их не воспомяну более.

"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18 А где прощение грехов, там не нужно приношение за них.

А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

19 И так, братия, имея дерзновение входить во святилище посредством Крови Иисуса Христа, путем новым и живым,

И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 к оторый Он вновь открыл нам через завесу, то есть плоть Свою,

през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 и великого Священника над домом Божиим,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 д а приступаем с искренним сердцем, с полною верою, кроплением очистив сердца от порочной совести, и омыв тело водою чистою,

нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

23 б удем держаться исповедания упования неуклонно, ибо верен Обещавший.

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 Б удем внимательны друг ко другу, поощряя к любви и добрым делам.

и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 Н е будем оставлять собрания своего, как есть у некоторых обычай; но будем увещевать, и тем более, чем более усматриваете приближение дня оного.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 И бо если мы, получив познание истины, произвольно грешим, то не остается более жертвы за грехи,

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 н о некое страшное ожидание суда и ярость огня, готового пожрать противников.

но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 о твергшийся закона Моисеева, при двух или трех свидетелях, без милосердия смертью,

Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

29 т о сколь тягчайшему, думаете, наказанию повинен будет тот, кто попирает Сына Божия и не почитает за святыню Кровь завета, которою освящен, и Духа благодати оскорбляет?

тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 М ы знаем Того, Кто сказал: у Меня отмщение, Я воздам, говорит Господь. И еще: Господь будет судить народ Свой.

Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31 С трашно впасть в руки Бога живаго!

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32 В спомните прежние дни ваши, когда вы, быв просвещены, выдержали великий подвиг страданий,

Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 т о сами среди поношений и скорбей служа зрелищем, то принимая участие в других, находившихся в таком же;

кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 и бо вы и моим узам сострадали и расхищение имения вашего приняли с радостью, зная, что есть у вас на небесах имущество лучшее и непреходящее.

Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И так не оставляйте упования вашего, которому предстоит великое воздаяние.

И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Т ерпение нужно вам, чтобы, исполнив волю Божию, получить обещанное;

Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 и бо еще немного, очень немного, и Грядущий придет и не умедлит.

"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 П раведный верою жив будет; а если поколеблется, не благоволит к тому душа Моя.

А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39 М ы же не из колеблющихся на погибель, но в вере к спасению души.

Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.