1 И отвечал Софар Наамитянин и сказал:

Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

2 р азмышления мои побуждают меня отвечать, и я поспешаю выразить их.

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

3 У прек, позорный для меня, выслушал я, и дух разумения моего ответит за меня.

Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

4 Р азве не знаешь ты, что от века, --с того времени, как поставлен человек на земле, --

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

5 в еселье беззаконных кратковременно, и радость лицемера мгновенна?

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

6 Х отя бы возросло до небес величие его, и голова его касалась облаков, --

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

7 к ак помет его, на веки пропадает он; видевшие его скажут: где он?

Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

8 К ак сон, улетит, и не найдут его; и, как ночное видение, исчезнет.

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

9 Г лаз, видевший его, больше не увидит его, и уже не усмотрит его место его.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 С ыновья его будут заискивать у нищих, и руки его возвратят похищенное им.

Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 К ости его наполнены грехами юности его, и с ним лягут они в прах.

Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Е сли сладко во рту его зло, и он таит его под языком своим,

Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

13 б ережет и не бросает его, а держит его в устах своих,

Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 т о эта пища его в утробе его превратится в желчь аспидов внутри его.

Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 И мение, которое он глотал, изблюет: Бог исторгнет его из чрева его.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 З меиный яд он сосет; умертвит его язык ехидны.

Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Н е видать ему ручьев, рек, текущих медом и молоком!

Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Н ажитое трудом возвратит, не проглотит; по мере имения его будет и расплата его, а он не порадуется.

Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 И бо он угнетал, отсылал бедных; захватывал домы, которых не строил;

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 н е знал сытости во чреве своем и в жадности своей не щадил ничего.

Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 Н ичего не спаслось от обжорства его, зато не устоит счастье его.

Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 В полноте изобилия будет тесно ему; всякая рука обиженного поднимется на него.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 К огда будет чем наполнить утробу его, Он пошлет на него ярость гнева Своего и одождит на него болезни в плоти его.

Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

24 У бежит ли он от оружия железного, --пронзит его лук медный;

Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

25 с танет вынимать, --и она выйдет из тела, выйдет, сверкая сквозь желчь его; ужасы смерти найдут на него!

Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 В се мрачное сокрыто внутри его; будет пожирать его огонь, никем не раздуваемый; зло постигнет и оставшееся в шатре его.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Н ебо откроет беззаконие его, и земля восстанет против него.

Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

28 И счезнет стяжание дома его; все расплывется в день гнева Его.

Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 В от удел человеку беззаконному от Бога и наследие, определенное ему Вседержителем!

Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.