1 И это притчи Соломона, которые собрали мужи Езекии, царя Иудейского.

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 С лава Божия--облекать тайною дело, а слава царей--исследывать дело.

Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 К ак небо в высоте и земля в глубине, так сердце царей--неисследимо.

Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 О тдели примесь от серебра, и выйдет у серебряника сосуд:

Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 у дали неправедного от царя, и престол его утвердится правдою.

Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.

6 Н е величайся пред лицем царя, и на месте великих не становись;

Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 п отому что лучше, когда скажут тебе: 'пойди сюда повыше', нежели когда понизят тебя пред знатным, которого видели глаза твои.

Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 Н е вступай поспешно в тяжбу: иначе что будешь делать при окончании, когда соперник твой осрамит тебя?

Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.

9 В еди тяжбу с соперником твоим, но тайны другого не открывай,

Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,

10 д абы не укорил тебя услышавший это, и тогда бесчестие твое не отойдет от тебя.

Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 З олотые яблоки в серебряных прозрачных сосудах--слово, сказанное прилично.

Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

12 З олотая серьга и украшение из чистого золота--мудрый обличитель для внимательного уха.

Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 Ч то прохлада от снега во время жатвы, то верный посол для посылающего его: он доставляет душе господина своего отраду.

Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 Ч то тучи и ветры без дождя, то человек, хвастающий ложными подарками.

Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

15 К ротостью склоняется к милости вельможа, и мягкий язык переламывает кость.

Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 Н ашел ты мед, --ешь, сколько тебе потребно, чтобы не пресытиться им и не изблевать его.

Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 Н е учащай входить в дом друга твоего, чтобы он не наскучил тобою и не возненавидел тебя.

Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 Ч то молот и меч и острая стрела, то человек, произносящий ложное свидетельство против ближнего своего.

Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

19 Ч то сломанный зуб и расслабленная нога, то надежда на ненадежного в день бедствия.

Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 Ч то снимающий с себя одежду в холодный день, что уксус на рану, то поющий песни печальному сердцу.

Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 Е сли голоден враг твой, накорми его хлебом; и если он жаждет, напой его водою:

Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 и бо,, ты собираешь горящие угли на голову его, и Господь воздаст тебе.

Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 С еверный ветер производит дождь, а тайный язык--недовольные лица.

Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

24 Л учше жить в углу на кровле, нежели со сварливою женою в пространном доме.

По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 Ч то холодная вода для истомленной жаждой души, то добрая весть из дальней страны.

Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 Ч то возмущенный источник и поврежденный родник, то праведник, падающий пред нечестивым.

Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

27 К ак нехорошо есть много меду, так домогаться славы не есть слава.

Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

28 Ч то город разрушенный, без стен, то человек, не владеющий духом своим.

Който не владее духа си Е като съборен град без стени.