1 С лова Екклесиаста, сына Давидова, царя в Иерусалиме.

Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

2 С уета сует, сказал Екклесиаст, суета сует, --всё суета!

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3 Ч то пользы человеку от всех трудов его, которыми трудится он под солнцем?

Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

4 Р од проходит, и род приходит, а земля пребывает во веки.

Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5 В осходит солнце, и заходит солнце, и спешит к месту своему, где оно восходит.

Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

6 И дет ветер к югу, и переходит к северу, кружится, кружится на ходу своем, и возвращается ветер на круги свои.

Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7 В се реки текут в море, но море не переполняется: к тому месту, откуда реки текут, они возвращаются, чтобы опять течь.

Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

8 В се вещи--в труде: не может человек пересказать всего; не насытится око зрением, не наполнится ухо слушанием.

Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

9 Ч то было, то и будет; и что делалось, то и будет делаться, и нет ничего нового под солнцем.

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 Б ывает нечто, о чем говорят: 'смотри, вот это новое'; но было уже в веках, бывших прежде нас.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 Н ет памяти о прежнем; да и о том, что будет, не останется памяти у тех, которые будут после.

Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

12 Я , Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме;

Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 и предал я сердце мое тому, чтобы исследовать и испытать мудростью все, что делается под небом: это тяжелое занятие дал Бог сынам человеческим, чтобы они упражнялись в нем.

И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

14 В идел я все дела, какие делаются под солнцем, и вот, всё--суета и томление духа!

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 К ривое не может сделаться прямым, и чего нет, того нельзя считать.

Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Г оворил я с сердцем моим так: вот, я возвеличился и приобрел мудрости больше всех, которые были прежде меня над Иерусалимом, и сердце мое видело много мудрости и знания.

Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 И предал я сердце мое тому, чтобы познать мудрость и познать безумие и глупость: узнал, что и это--томление духа;

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 п отому что во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь.

Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.