1 ( 89-1) Молитва Моисея, человека Божия.
(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 ( 89-2) Господи! Ты нам прибежище в род и род.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 ( 89-3) Прежде нежели родились горы, и Ты образовал землю и вселенную, и от века и до века Ты--Бог.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 ( 89-4) Ты возвращаешь человека в тление и говоришь: 'возвратитесь, сыны человеческие!'
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 ( 89-5) Ибо пред очами Твоими тысяча лет, как день вчерашний, когда он прошел, и стража в ночи.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 ( 89-6) Ты наводнением уносишь их; они-- сон, как трава, которая утром вырастает, утром цветет и зеленеет, вечером подсекается и засыхает;
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 ( 89-7) ибо мы исчезаем от гнева Твоего и от ярости Твоей мы в смятении.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 ( 89-8) Ты положил беззакония наши пред Тобою и тайное наше пред светом лица Твоего.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 ( 89-9) Все дни наши прошли во гневе Твоем; мы теряем лета наши, как звук.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 ( 89-10) Дней лет наших--семьдесят лет, а при большей крепости--восемьдесят лет; и самая лучшая пора их--труд и болезнь, ибо проходят быстро, и мы летим.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 ( 89-11) Кто знает силу гнева Твоего, и ярость Твою по мере страха Твоего?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 ( 89-12) Научи нас так счислять дни наши, чтобы нам приобрести сердце мудрое.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 ( 89-13) Обратись, Господи! Доколе? Умилосердись над рабами Твоими.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 ( 89-14) Рано насыти нас милостью Твоею, и мы будем радоваться и веселиться во все дни наши.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 ( 89-15) Возвесели нас за дни, Ты поражал нас, за лета, мы видели бедствие.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 ( 89-16) Да явится на рабах Твоих дело Твое и на сынах их слава Твоя;
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 ( 89-17) и да будет благоволение Господа Бога нашего на нас, и в деле рук наших споспешествуй нам, в деле рук наших споспешествуй.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.