1 Ч ерез два дня быть Пасхи и опресноков. И искали первосвященники и книжники, как бы взять Его хитростью и убить;
А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.
2 н о говорили: не в праздник, чтобы не произошло возмущения в народе.
Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.
3 И когда был Он в Вифании, в доме Симона прокаженного, и возлежал, --пришла женщина с алавастровым сосудом мира из нарда чистого, драгоценного и, разбив сосуд, возлила Ему на голову.
И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 Н екоторые же вознегодовали и говорили между собою: к чему сия трата мира?
А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 И бо можно было бы продать его более нежели за триста динариев и раздать нищим. И роптали на нее.
защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.
6 Н о Иисус сказал: оставьте ее; что ее смущаете? Она доброе дело сделала для Меня.
Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.
7 И бо нищих всегда имеете с собою и, когда захотите, можете им благотворить; а Меня не всегда имеете.
Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.
8 О на сделала, что могла: предварила помазать тело Мое к погребению.
Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.
9 И стинно говорю вам: где ни будет проповедано Евангелие сие в целом мире, сказано будет, в память ее, и о том, что она сделала.
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.
10 И пошел Иуда Искариот, один из двенадцати, к первосвященникам, чтобы предать Его им.
Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11 О ни же, услышав, обрадовались, и обещали дать ему сребренники. И он искал, как бы в удобное время предать Его.
Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12 В первый день опресноков, когда заколали пасхального, говорят Ему ученики Его: где хочешь есть пасху? мы пойдем и приготовим.
А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13 И посылает двух из учеников Своих и говорит им: пойдите в город; и встретится вам человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним
И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.
14 и куда он войдет, скажите хозяину дома того: Учитель говорит: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими?
И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?
15 И он покажет вам горницу большую, устланную, готовую: там приготовьте нам.
И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И пошли ученики Его, и пришли в город, и нашли, как сказал им; и приготовили пасху.
И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
17 К огда настал вечер, Он приходит с двенадцатью.
И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
18 И , когда они возлежали и ели, Иисус сказал: истинно говорю вам, один из вас, ядущий со Мною, предаст Меня.
И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.
19 О ни опечалились и стали говорить Ему, один за другим: не я ли? и другой: не я ли?
Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?
20 О н же сказал им в ответ: один из двенадцати, обмакивающий со Мною в блюдо.
А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 В прочем Сын Человеческий идет, как писано о Нем; но горе тому человеку, которым Сын Человеческий предается: лучше было бы тому человеку не родиться.
Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 И когда они ели, Иисус, взяв хлеб, благословил, преломил, дал им и сказал: приимите, ядите; сие есть Тело Мое.
И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете,; това е Моето тяло.
23 И , взяв чашу, благодарив, подал им: и пили из нее все.
Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.
24 И сказал им: сие есть Кровь Моя Нового Завета, за многих изливаемая.
И рече им: Това е Моята кръв на завет, която се пролива за мнозина.
25 И стинно говорю вам: Я уже не буду пить от плода виноградного до того дня, когда буду пить новое вино в Царствии Божием.
Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И , воспев, пошли на гору Елеонскую.
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И говорит им Иисус: все вы соблазнитесь о Мне в эту ночь; ибо написано: поражу пастыря, и рассеются овцы.
И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".
28 П о воскресении же Моем, Я предваряю вас в Галилее.
А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.
29 П етр сказал Ему: если и все соблазнятся, но не я.
А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.
30 И говорит ему Иисус: истинно говорю тебе, что ты ныне, в эту ночь, прежде нежели дважды пропоет петух, трижды отречешься от Меня.
Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 Н о он еще с большим усилием говорил: хотя бы мне надлежало и умереть с Тобою, не отрекусь от Тебя. То же и все говорили.
А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32 П ришли в селение, называемое Гефсимания; и Он сказал ученикам Своим: посидите здесь, пока Я помолюсь.
Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.
33 И взял с Собою Петра, Иакова и Иоанна; и начал ужасаться и тосковать.
И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.
34 И сказал им: душа Моя скорбит смертельно; побудьте здесь и бодрствуйте.
И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.
35 И , отойдя немного, пал на землю и молился, чтобы, если возможно, миновал Его час сей;
И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:
36 и говорил: Авва Отче! всё возможно Тебе; пронеси чашу сию мимо Меня; но не чего Я хочу, а чего Ты.
Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
37 В озвращается и находит их спящими, и говорит Петру: Симон! ты спишь? не мог ты бодрствовать один час?
И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
38 Б одрствуйте и молитесь, чтобы не впасть в искушение: дух бодр, плоть же немощна.
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39 И , опять отойдя, молился, сказав то же слово.
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И , возвратившись, опять нашел их спящими, ибо глаза у них отяжелели, и они не знали, что Ему отвечать.
И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41 И приходит в третий раз и говорит им: вы всё еще спите и почиваете? Кончено, пришел час: вот, предается Сын Человеческий в руки грешников.
И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 В станьте, пойдем; вот, приблизился предающий Меня.
Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 И тотчас, как Он еще говорил, приходит Иуда, один из двенадцати, и с ним множество народа с мечами и кольями, от первосвященников и книжников и старейшин.
И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 П редающий же Его дал им знак, сказав: Кого я поцелую, Тот и есть, возьмите Его и ведите осторожно.
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И , придя, тотчас подошел к Нему и говорит: Равви! Равви! и поцеловал Его.
И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.
46 А они возложили на Него руки свои и взяли Его.
И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47 О дин же из стоявших тут извлек меч, ударил раба первосвященникова и отсек ему ухо.
А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Т огда Иисус сказал им: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня.
Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49 К аждый день бывал Я с вами в храме и учил, и вы не брали Меня. Но да сбудутся Писания.
Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.
50 Т огда, оставив Его, все бежали.
Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 О дин юноша, завернувшись по нагому телу в покрывало, следовал за Ним; и воины схватили его.
И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52 Н о он, оставив покрывало, нагой убежал от них.
А той, като остави плащаницата, избяга гол.
53 И привели Иисуса к первосвященнику; и собрались к нему все первосвященники и старейшины и книжники.
И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54 П етр издали следовал за Ним, даже внутрь двора первосвященникова; и сидел со служителями, и грелся у огня.
А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.
55 П ервосвященники же и весь синедрион искали свидетельства на Иисуса, чтобы предать Его смерти; и не находили.
И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
56 И бо многие лжесвидетельствовали на Него, но свидетельства сии не были достаточны.
Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
57 И некоторые, встав, лжесвидетельствовали против Него и говорили:
Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
58 м ы слышали, как Он говорил: Я разрушу храм сей рукотворенный, и через три дня воздвигну другой, нерукотворенный.
Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
59 Н о и такое свидетельство их не было достаточно.
Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
60 Т огда первосвященник стал посреди и спросил Иисуса: что Ты ничего не отвечаешь? что они против Тебя свидетельствуют?
Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 Н о Он молчал и не отвечал ничего. Опять первосвященник спросил Его и сказал Ему: Ты ли Христос, Сын Благословенного?
А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 И исус сказал: Я; и вы узрите Сына Человеческого, сидящего одесную силы и грядущего на облаках небесных.
А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
63 Т огда первосвященник, разодрав одежды свои, сказал: на что еще нам свидетелей?
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 В ы слышали богохульство; как вам кажется? Они же все признали Его повинным смерти.
Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.
65 И некоторые начали плевать на Него и, закрывая Ему лице, ударять Его и говорить Ему: прореки. И слуги били Его по ланитам.
И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
66 К огда Петр был на дворе внизу, пришла одна из служанок первосвященника
И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67 и , увидев Петра греющегося и всмотревшись в него, сказала: и ты был с Иисусом Назарянином.
и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68 Н о он отрекся, сказав: не знаю и не понимаю, что ты говоришь. И вышел вон на передний двор; и запел петух.
А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.
69 С лужанка, увидев его опять, начала говорить стоявшим тут: этот из них.
Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70 О н опять отрекся. Спустя немного, стоявшие тут опять стали говорить Петру: точно ты из них; ибо ты Галилеянин, и наречие твое сходно.
А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин,.
71 О н же начал клясться и божиться: не знаю Человека Сего, о Котором говорите.
А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.
72 Т огда петух запел во второй раз. И вспомнил Петр слово, сказанное ему Иисусом: прежде нежели петух пропоет дважды, трижды отречешься от Меня; и начал плакать.
И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.