1 М ертвые мухи портят и делают зловонною благовонную масть мироварника: то же делает небольшая глупость уважаемого человека с его мудростью и честью.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 С ердце мудрого--на правую сторону, а сердце глупого--на левую.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 П о какой бы дороге ни шел глупый, у него недостает смысла, и всякому он выскажет, что он глуп.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 Е сли гнев начальника вспыхнет на тебя, то не оставляй места твоего; потому что кротость покрывает и большие проступки.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 Е сть зло, которое видел я под солнцем, это--как бы погрешность, происходящая от властелина;

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 н евежество поставляется на большой высоте, а богатые сидят низко.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 В идел я рабов на конях, а князей ходящих, подобно рабам, пешком.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 К то копает яму, тот упадет в нее, и кто разрушает ограду, того ужалит змей.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 К то передвигает камни, тот может надсадить себя, и кто колет дрова, тот может подвергнуться опасности от них.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 Е сли притупится топор, и если лезвие его не будет отточено, то надобно будет напрягать силы; мудрость умеет это исправить.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 Е сли змей ужалит без заговаривания, то не лучше его и злоязычный.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 С лова из уст мудрого--благодать, а уста глупого губят его же:

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 н ачало слов из уст его--глупость, конец речи из уст его--безумие.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 Г лупый наговорит много, человек не знает, что будет, и кто скажет ему, что будет после него?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 Т руд глупого утомляет его, потому что не знает дороги в город.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 Г оре тебе, земля, когда царь твой отрок, и когда князья твои едят рано!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 Б лаго тебе, земля, когда царь у тебя из благородного рода, и князья твои едят вовремя, для подкрепления, а не для пресыщения!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 О т лености обвиснет потолок, и когда опустятся руки, то протечет дом.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 П иры устраиваются для удовольствия, и вино веселит жизнь; а за все отвечает серебро.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 Д аже и в мыслях твоих не злословь царя, и в спальной комнате твоей не злословь богатого; потому что птица небесная может перенести слово, и крылатая--пересказать речь.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.