1 L e mosche morte fanno puzzare e imputridire l’olio del profumiere: un po’ di follia guasta il pregio della saggezza e della gloria.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 I l saggio ha il cuore alla sua destra, ma lo stolto l’ha alla sua sinistra.

Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

3 A nche quando lo stolto va per la via, il senno gli manca e mostra a tutti che è uno stolto.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

4 S e il sovrano si adira contro di te, non lasciare il tuo posto; perché la dolcezza evita grandi peccati.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

5 C ’è un male che ho visto sotto il sole, un errore che proviene da chi governa:

Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 c he, cioè, la stoltezza occupa posti altissimi e i ricchi seggono in luoghi bassi.

Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7 H o visto degli schiavi a cavallo e dei prìncipi camminare a piedi come gli schiavi.

Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

8 C hi scava una fossa vi cadrà dentro, e chi demolisce un muro sarà morso dalla serpe.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 C hi smuove le pietre ne rimarrà contuso, e chi spacca la legna corre un pericolo.

Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10 S e il ferro perde il taglio e uno non lo arrota, bisogna che raddoppi la forza; ma la saggezza ha il vantaggio di riuscire sempre.

Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11 S e il serpente morde prima di essere incantato, l’incantatore diventa inutile.

Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

12 L e parole della bocca del saggio sono piene di grazia; ma le labbra dello stolto sono causa della sua rovina.

Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13 I l principio delle parole della sua bocca è stoltezza e la fine del suo dire è malvagia pazzia.

Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

14 L o stolto moltiplica le parole; eppure l’uomo non sa quel che gli avverrà; e chi gli dirà quel che succederà dopo di lui?

Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15 L a fatica dello stolto lo stanca, perché egli non sa neppure la via della città.

Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16 G uai a te, o paese il cui re è un bambino e i cui prìncipi mangiano fin dal mattino!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17 B eato te, o paese il cui re è di nobile stirpe e i cui prìncipi si mettono a tavola al tempo convenevole, per ristorare le forze e non per ubriacarsi!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18 P er la pigrizia sprofonda il soffitto; per la rilassatezza delle mani piove in casa.

От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 I l convito è fatto per gioire, il vino rende gaia la vita e il denaro risponde a tutto.

Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20 N on maledire il re, neppure con il pensiero; e non maledire il ricco nella camera dove dormi; poiché un uccello del cielo potrebbe spargerne la voce e un messaggero alato pubblicare la cosa.

Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.