1 R icòrdati, Signore, di quello che ci è avvenuto! Guarda e vedi la nostra infamia!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 L a nostra eredità è passata agli stranieri, le nostre case agli estranei.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 N oi siamo diventati orfani, senza padre, le nostre madri sono come vedove.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 N oi beviamo la nostra acqua dietro pagamento, la nostra legna noi la compriamo.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 C on il giogo sul collo, siamo inseguiti; siamo spossati, non abbiamo riposo.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 A bbiamo teso la mano verso l’Egitto e verso l’Assiria, per saziarci di pane.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 I nostri padri hanno peccato e non sono più; noi portiamo la pena delle loro iniquità.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 D egli schiavi dominano su di noi e non c’è chi ci liberi dalle loro mani.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 N oi raccogliamo il nostro pane a rischio della nostra vita, affrontando la spada del deserto.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 L a nostra pelle brucia come un forno per l’arsura della fame.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 E ssi hanno disonorato le donne a Sion, le vergini delle città di Giuda.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 I capi sono stati impiccati dalle loro mani, la persona anziana non è stata rispettata.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 I giovani hanno portato le macine, i ragazzini hanno vacillato sotto il carico della legna.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 I vecchi hanno abbandonato la porta della città, i giovani la musica dei loro strumenti.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 L a gioia è scomparsa dai nostri cuori, le nostre danze sono mutate in lutto.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 L a corona ci è caduta dal capo; guai a noi, perché abbiamo peccato!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P er questo langue il nostro cuore, per questo si oscurano i nostri occhi:

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 p erché il monte di Sion è desolato e vi passeggiano le volpi.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 M a tu, Signore, regni per sempre; il tuo trono dura d’età in età.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 P erché dovresti dimenticarci per sempre e abbandonarci per lungo tempo?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 F acci tornare a te, o Signore, e noi torneremo! Ridonaci dei giorni come quelli di un tempo!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 C i hai forse rigettati davvero? Sei tu adirato fortemente contro di noi?

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.