1 A cuérdate, oh Jehová, de lo que nos ha sucedido; Mira, y ve nuestro oprobio.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 N uestra heredad ha pasado a extraños, Nuestras casas a forasteros.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 H uérfanos somos sin padre; Nuestras madres son como viudas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 N uestra agua bebemos por dinero; Compramos nuestra leña por precio.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 P adecemos persecución sobre nosotros; Nos fatigamos, y no hay para nosotros reposo.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 A l egipcio y al asirio extendimos la mano, para saciarnos de pan.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 N uestros padres pecaron, y han muerto; Y nosotros llevamos su castigo.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 S iervos se enseñorearon de nosotros; No hubo quien nos librase de su mano.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 C on peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan Ante la espada del desierto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 N uestra piel se ennegreció como un horno A causa del ardor del hambre.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 V iolaron a las mujeres en Sion, A las vírgenes en las ciudades de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 A los príncipes colgaron de las manos; No respetaron el rostro de los viejos.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 L levaron a los jóvenes a moler, Y los muchachos desfallecieron bajo el peso de la leña.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 L os ancianos no se ven más en la puerta, Los jóvenes dejaron sus canciones.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 C esó el gozo de nuestro corazón; Nuestra danza se cambió en luto.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 C ayó la corona de nuestra cabeza;!! Ay ahora de nosotros! porque pecamos.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 P or esto fue entristecido nuestro corazón, Por esto se entenebrecieron nuestros ojos,
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 P or el monte de Sion que está asolado; Zorras andan por él.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 M as tú, Jehová, permanecerás para siempre; Tu trono de generación en generación.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ¿ Por qué te olvidas completamente de nosotros, Y nos abandonas tan largo tiempo?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 V uélvenos, oh Jehová, a ti, y nos volveremos; Renueva nuestros días como al principio.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22 P orque nos has desechado; Te has airado contra nosotros en gran manera.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.