1 H ice pacto con mis ojos; ¿Cómo, pues, había yo de mirar a una virgen?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 P orque ¿qué galardón me daría de arriba Dios, Y qué heredad el Omnipotente desde las alturas?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 ¿ No hay quebrantamiento para el impío, Y extrañamiento para los que hacen iniquidad?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 ¿ No ve él mis caminos, Y cuenta todos mis pasos?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 S i anduve con mentira, Y si mi pie se apresuró a engaño,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6 P éseme Dios en balanzas de justicia, Y conocerá mi integridad.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 S i mis pasos se apartaron del camino, Si mi corazón se fue tras mis ojos, Y si algo se pegó a mis manos,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 S iembre yo, y otro coma, Y sea arrancada mi siembra.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 S i fue mi corazón engañado acerca de mujer, Y si estuve acechando a la puerta de mi prójimo,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 M uela para otro mi mujer, Y sobre ella otros se encorven.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 P orque es maldad e iniquidad Que han de castigar los jueces.

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 P orque es fuego que devoraría hasta el Abadón, Y consumiría toda mi hacienda.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 S i hubiera tenido en poco el derecho de mi siervo y de mi sierva, Cuando ellos contendían conmigo,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 ¿ Qué haría yo cuando Dios se levantase? Y cuando él preguntara, ¿qué le respondería yo?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 E l que en el vientre me hizo a mí, ¿no lo hizo a él? ¿Y no nos dispuso uno mismo en la matriz?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 S i estorbé el contento de los pobres, E hice desfallecer los ojos de la viuda;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 S i comí mi bocado solo, Y no comió de él el huérfano

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 ( Porque desde mi juventud creció conmigo como con un padre, Y desde el vientre de mi madre fui guía de la viuda);

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 S i he visto que pereciera alguno sin vestido, Y al menesteroso sin abrigo;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 S i no me bendijeron sus lomos, Y del vellón de mis ovejas se calentaron;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 S i alcé contra el huérfano mi mano, Aunque viese que me ayudaran en la puerta;

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 M i espalda se caiga de mi hombro, Y el hueso de mi brazo sea quebrado.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 P orque temí el castigo de Dios, Contra cuya majestad yo no tendría poder.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 S i puse en el oro mi esperanza, Y dije al oro: Mi confianza eres tú;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 S i me alegré de que mis riquezas se multiplicasen, Y de que mi mano hallase mucho;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 S i he mirado al sol cuando resplandecía, O a la luna cuando iba hermosa,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Y mi corazón se engañó en secreto, Y mi boca besó mi mano;

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 E sto también sería maldad juzgada; Porque habría negado al Dios soberano.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 S i me alegré en el quebrantamiento del que me aborrecía, Y me regocijé cuando le halló el mal

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 ( Ni aun entregué al pecado mi lengua, Pidiendo maldición para su alma);

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

31 S i mis siervos no decían: ¿Quién no se ha saciado de su carne?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 ( El forastero no pasaba fuera la noche; Mis puertas abría al caminante);

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 S i encubrí como hombre mis transgresiones, Escondiendo en mi seno mi iniquidad,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 P orque tuve temor de la gran multitud, Y el menosprecio de las familias me atemorizó, Y callé, y no salí de mi puerta;

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 Q uién me diera quien me oyese! He aquí mi confianza es que el Omnipotente testificará por mí, Aunque mi adversario me forme proceso.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 C iertamente yo lo llevaría sobre mi hombro, Y me lo ceñiría como una corona.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Y o le contaría el número de mis pasos, Y como príncipe me presentaría ante él.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 S i mi tierra clama contra mí, Y lloran todos sus surcos;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 S i comí su sustancia sin dinero, O afligí el alma de sus dueños,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 E n lugar de trigo me nazcan abrojos, Y espinos en lugar de cebada. m Aquí terminan las palabras de Job.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.