1 I made a covenant with mine eyes; why then should I think upon a maid?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 F or what portion of God is there from above? and what inheritance of the Almighty from on high?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 I s not destruction to the wicked? and a strange punishment to the workers of iniquity?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 D oth not he see my ways, and count all my steps?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 I f I have walked with vanity, or if my foot hath hasted to deceit;

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6 l et me be weighed in an even balance, that God may know mine integrity.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 I f my step hath turned out of the way, and mine heart walked after mine eyes, and if any blot hath cleaved to mine hands;

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 t hen let me sow, and let another eat; yea, let my offspring be rooted out.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 I f mine heart have been deceived by a woman, or if I have laid wait at my neighbour’s door;

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 t hen let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 F or this is an heinous crime; yea, it is an iniquity to be punished by the judges.

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 F or it is a fire that consumeth to destruction, and would root out all mine increase.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 I f I did despise the cause of my manservant or of my maidservant, when they contended with me;

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 w hat then shall I do when God riseth up? and when he visiteth, what shall I answer him?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 D id not he that made me in the womb make him? and did not one fashion us in the womb?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 I f I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 o r have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof;

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 ( for from my youth he was brought up with me, as with a father, and I have guided her from my mother’s womb;)

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 i f I have seen any perish for want of clothing, or any poor without covering;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 i f his loins have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 i f I have lifted up my hand against the fatherless, when I saw my help in the gate:

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 t hen let mine arm fall from my shoulder blade, and mine arm be broken from the bone.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 F or destruction from God was a terror to me, and by reason of his highness I could not endure.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 I f I have made gold my hope, or have said to the fine gold, Thou art my confidence;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 i f I rejoiced because my wealth was great, and because mine hand had gotten much;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 i f I beheld the sun when it shined, or the moon walking in brightness;

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 a nd my heart hath been secretly enticed, or my mouth hath kissed my hand:

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 t his also were an iniquity to be punished by the judge: for I should have denied the God that is above.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 I f I rejoiced at the destruction of him that hated me, or lifted up myself when evil found him:

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 n either have I suffered my mouth to sin by wishing a curse to his soul.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

31 I f the men of my tabernacle said not, Oh that we had of his flesh! we cannot be satisfied.

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 T he stranger did not lodge in the street: but I opened my doors to the traveller.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 I f I covered my transgressions as Adam, by hiding mine iniquity in my bosom:

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 d id I fear a great multitude, or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, and went not out of the door?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 O h that one would hear me! behold, my desire is, that the Almighty would answer me, and that mine adversary had written a book.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 S urely I would take it upon my shoulder, and bind it as a crown to me.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 I f my land cry against me, or that the furrows likewise thereof complain;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 i f I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the owners thereof to lose their life:

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 l et thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.