1 A nd Jacob went on his way, and the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 A nd when Jacob saw them, he said, This is God’s host: and he called the name of that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.

3 A nd Jacob sent messengers before him to Esau his brother unto the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

4 A nd he commanded them, saying, Thus shall ye speak unto my lord Esau; Thy servant Jacob saith thus, I have sojourned with Laban, and stayed there until now:

и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

5 a nd I have oxen, and asses, flocks, and menservants, and womenservants: and I have sent to tell my lord, that I may find grace in thy sight.

придобих говеда, осли и, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 A nd the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother Esau, and also he cometh to meet thee, and four hundred men with him.

А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 T hen Jacob was greatly afraid and distressed: and he divided the people that was with him, and the flocks, and herds, and the camels, into two bands;

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

8 a nd said, If Esau come to the one company, and smite it, then the other company which is left shall escape.

Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 A nd Jacob said, O God of my father Abraham, and God of my father Isaac, the Lord which saidst unto me, Return unto thy country, and to thy kindred, and I will deal well with thee:

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

10   I am not worthy of the least of all the mercies, and of all the truth, which thou hast shewed unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan; and now I am become two bands.

не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

11 D eliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he will come and smite me, and the mother with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

12 A nd thou saidst, I will surely do thee good, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 A nd he lodged there that same night; and took of that which came to his hand a present for Esau his brother;

Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

14 t wo hundred she goats, and twenty he goats, two hundred ewes, and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

15 t hirty milch camels with their colts, forty kine, and ten bulls, twenty she asses, and ten foals.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

16 A nd he delivered them into the hand of his servants, every drove by themselves; and said unto his servants, Pass over before me, and put a space betwixt drove and drove.

и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 A nd he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meeteth thee, and asketh thee, saying, Whose art thou? and whither goest thou? and whose are these before thee?

На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

18 t hen thou shalt say, They be thy servant Jacob’s; it is a present sent unto my lord Esau: and, behold, also he is behind us.

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

19 A nd so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, On this manner shall ye speak unto Esau, when ye find him.

Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

20 A nd say ye moreover, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goeth before me, and afterward I will see his face; peradventure he will accept of me.

и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 S o went the present over before him: and himself lodged that night in the company.

И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

22 A nd he rose up that night, and took his two wives, and his two womenservants, and his eleven sons, and passed over the ford Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

23 A nd he took them, and sent them over the brook, and sent over that he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

24 A nd Jacob was left alone; and there wrestled a man with him until the breaking of the day.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 A nd when he saw that he prevailed not against him, he touched the hollow of his thigh; and the hollow of Jacob’s thigh was out of joint, as he wrestled with him.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

26 A nd he said, Let me go, for the day breaketh. And he said, I will not let thee go, except thou bless me.

Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

27 A nd he said unto him, What is thy name? And he said, Jacob.

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 A nd he said, Thy name shall be called no more Jacob, but Israel: for as a prince hast thou power with God and with men, and hast prevailed.

А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

29 A nd Jacob asked him, and said, Tell me, I pray thee, thy name. And he said, Wherefore is it that thou dost ask after my name? And he blessed him there.

А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

30 A nd Jacob called the name of the place Peniel: for I have seen God face to face, and my life is preserved.

И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

31 A nd as he passed over Penuel the sun rose upon him, and he halted upon his thigh.

Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T herefore the children of Israel eat not of the sinew which shrank, which is upon the hollow of the thigh, unto this day: because he touched the hollow of Jacob’s thigh in the sinew that shrank.

Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.