1 A nd when they were escaped, then they knew that the island was called Melita.

И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

2 A nd the barbarous people shewed us no little kindness: for they kindled a fire, and received us every one, because of the present rain, and because of the cold.

А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

3 A nd when Paul had gathered a bundle of sticks, and laid them on the fire, there came a viper out of the heat, and fastened on his hand.

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

4 A nd when the barbarians saw the venomous beast hang on his hand, they said among themselves, No doubt this man is a murderer, whom, though he hath escaped the sea, yet vengeance suffereth not to live.

А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

5 A nd he shook off the beast into the fire, and felt no harm.

Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

6 H owbeit they looked when he should have swollen, or fallen down dead suddenly: but after they had looked a great while, and saw no harm come to him, they changed their minds, and said that he was a god.

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

7 I n the same quarters were possessions of the chief man of the island, whose name was Publius; who received us, and lodged us three days courteously.

А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 A nd it came to pass, that the father of Publius lay sick of a fever and of a bloody flux: to whom Paul entered in, and prayed, and laid his hands on him, and healed him.

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 S o when this was done, others also, which had diseases in the island, came, and were healed:

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

10 w ho also honoured us with many honours; and when we departed, they laded us with such things as were necessary.

които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

11 A nd after three months we departed in a ship of Alexandria, which had wintered in the isle, whose sign was Castor and Pollux.

И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

12 A nd landing at Syracuse, we tarried there three days.

И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

13 A nd from thence we fetched a compass, and came to Rhegium: and after one day the south wind blew, and we came the next day to Puteoli:

И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

14 w here we found brethren, and were desired to tarry with them seven days: and so we went toward Rome.

гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

15 A nd from thence, when the brethren heard of us, they came to meet us as far as Appii forum, and The three taverns: whom when Paul saw, he thanked God, and took courage.

отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 A nd when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the captain of the guard: but Paul was suffered to dwell by himself with a soldier that kept him.

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

17 A nd it came to pass, that after three days Paul called the chief of the Jews together: and when they were come together, he said unto them, Men and brethren, though I have committed nothing against the people, or customs of our fathers, yet was I delivered prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans.

И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

18 W ho, when they had examined me, would have let me go, because there was no cause of death in me.

които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

19 B ut when the Jews spake against it, I was constrained to appeal unto Cæsar; not that I had ought to accuse my nation of.

Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 F or this cause therefore have I called for you, to see you, and to speak with you: because that for the hope of Israel I am bound with this chain.

По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

21 A nd they said unto him, We neither received letters out of Judæa concerning thee, neither any of the brethren that came shewed or spake any harm of thee.

А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

22 B ut we desire to hear of thee what thou thinkest: for as concerning this sect, we know that every where it is spoken against.

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

23 A nd when they had appointed him a day, there came many to him into his lodging; to whom he expounded and testified the kingdom of God, persuading them concerning Jesus, both out of the law of Moses, and out of the prophets, from morning till evening.

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

24 A nd some believed the things which were spoken, and some believed not.

И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

25 A nd when they agreed not among themselves, they departed, after that Paul had spoken one word, Well spake the Holy Ghost by Esaias the prophet unto our fathers,

И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

26 s aying, Go unto this people, and say, Hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and not perceive:

"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

27 f or the heart of this people is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes have they closed; lest they should see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.

Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

28 B e it known therefore unto you, that the salvation of God is sent unto the Gentiles, and that they will hear it.

Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

29 A nd when he had said these words, the Jews departed, and had great reasoning among themselves.

И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.

30 A nd Paul dwelt two whole years in his own hired house, and received all that came in unto him,

А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

31 p reaching the kingdom of God, and teaching those things which concern the Lord Jesus Christ, with all confidence, no man forbidding him.

като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.