1 B ut now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Y ea, whereto might the strength of their hands profit me, in whom old age was perished?

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 F or want and famine they were solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 W ho cut up mallows by the bushes, and juniper roots for their meat.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 T hey were driven forth from among men, (they cried after them as after a thief;)

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 t o dwell in the clifts of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 A mong the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 T hey were children of fools, yea, children of base men: they were viler than the earth.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 A nd now am I their song, yea, I am their byword.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 T hey abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 B ecause he hath loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 U pon my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 T hey mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 T hey came upon me as a wide breaking in of waters: in the desolation they rolled themselves upon me.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 T errors are turned upon me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passeth away as a cloud.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 A nd now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 M y bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 B y the great force of my disease is my garment changed: it bindeth me about as the collar of my coat.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 H e hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 I cry unto thee, and thou dost not hear me: I stand up, and thou regardest me not.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 T hou art become cruel to me: with thy strong hand thou opposest thyself against me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 T hou liftest me up to the wind; thou causest me to ride upon it, and dissolvest my substance.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 F or I know that thou wilt bring me to death, and to the house appointed for all living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 H owbeit he will not stretch out his hand to the grave, though they cry in his destruction.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 D id not I weep for him that was in trouble? was not my soul grieved for the poor?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 W hen I looked for good, then evil came unto me: and when I waited for light, there came darkness.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 M y bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 I went mourning without the sun: I stood up, and I cried in the congregation.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 I am a brother to dragons, and a companion to owls.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M y skin is black upon me, and my bones are burned with heat.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 M y harp also is turned to mourning, and my organ into the voice of them that weep.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.