1 “ But now those who are younger than I make fun of me. I thought so little of their fathers that I did not want them with my sheep dogs.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 Y es, what good could I get from the strength of their hands? Their strength was gone.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 T heir bodies are thin and in need of food. At night they bite the dry ground in the waste land.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 T hey pick plants that taste of salt among the bushes. And they eat the root of the broom bush.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 T hey are driven away from people. Men call out against them as if they were robbers.

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 S o they live in valleys made by floods, in caves of the earth and of the rocks.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 A mong the bushes they cry out. They gather together under the thistles.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 T hey are fools and they have no name. They have been driven out of the land.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 “ Now they make fun of me in song. They laugh at me.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 T hey hate me and keep away from me, but they spit in my face.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 B ecause God has made the string of my bow loose and has troubled me, they have thrown off their respect for me.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 T heir bad group comes to my right. They push me away and trip my feet, and make ways to destroy me.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 T hey break up my path. They make trouble for me, and no one stops them.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 T hey come as if through a wide hole in the wall, and roll on with much noise.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 F ears come upon me. They go after my honor like the wind. And my well-being has passed away like a cloud.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 “ Now my soul is poured out within me. Days of trouble have taken hold of me.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 N ight cuts into my bones with pain. The pain keeps on and takes no rest.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 M y clothing is torn by a strong power. It pulls against me like the top of my coat.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 G od has thrown me into the mud, and I have become like dust and ashes.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 I cry out to You for help, but You do not answer me. I stand up, and You turn away from me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 Y ou work against me. With the power of Your hand you make it hard for me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 Y ou lift me up to the wind and make it carry me. You throw me around in the storm.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 F or I know that You will bring me to death, to the place for all the living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 “ Yet does not one in a destroyed place put out his hand, and in his trouble cry out for help?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 H ave I not cried for the one whose life is hard? Was not my soul filled with sorrow for the poor?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 W hen I expected good, then trouble came. When I waited for light, darkness came.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 M y heart is troubled and does not rest. Days of trouble are before me.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 I go about full of sorrow without comfort. I stand up where the people are gathered and cry out for help.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 I have become a brother to wild dogs, and a friend of ostriches.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M y skin becomes black and falls from me. My bones burn because I am sick.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 S o my harp is turned to sorrow, and my horn to the sound of crying.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.