1 N ow Joab the son of Zeruiah saw that the king missed Absalom very much.

И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше наклонено към Авесалома.

2 S o Joab sent for a wise woman from Tekoa, and said to her, “Pretend to be filled with sorrow. Dress as if you were filled with sorrow, and do not pour oil on yourself. Dress like a woman who has been filled with sorrow for the dead many days.

Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец;

3 T hen go to the king and speak to him in this way.” And Joab told her what to say.

и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й.

4 W hen the woman of Tekoa spoke to the king, she fell on her face to the ground, showing honor, and said, “Help, O king.”

И когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю.

5 T he king said to her, “What is your trouble?” And she answered, “I am a woman whose husband has died.

И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря.

6 Y our woman servant had two sons. But they fought together in the field and there was no one to pull them apart. So one hit the other and killed him.

Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби.

7 N ow the whole family has come against your woman servant. They say, ‘Give us the one who killed his brother. We must put him to death for the life of his brother whom he killed.’ So I would be without a son to receive what belonged to his parents when I die. They would put out the last of the fire which is left to me. My husband would be left without a name and with no children on the earth.”

И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.

8 T hen the king said to the woman, “Go to your house. I will say what should be done about your trouble.”

И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.

9 T he woman of Tekoa said to the king, “O my lord the king, the sin is on me and my father’s family. But the king and his throne are without guilt.”

А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.

10 T he king said, “If anyone says anything to you, bring him to me. And he will not touch you again.”

И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.

11 T hen she said, “I beg the king to remember the Lord your God, that the one who punishes for blood will stop destroying. Or my son might be destroyed.” And the king said, “As the Lord lives, not one hair of your son will fall to the ground.”

И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.

12 T hen the woman said, “Let your woman servant speak to my lord the king.” And he said, “Speak.”

Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. Той рече: Кажи.

13 T he woman said, “Why then have you planned such a thing against the people of God? For in deciding in this way, the king is as one who is guilty. For the king does not bring home his son who has been driven away.

И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като каза това, излиза виновен за гдето царят не възвръща своя заточеник.

14 I t is sure that we will die. We are like water poured on the ground, which cannot be picked up again. But God does not take away life. He plans ways so that the one who is driven away may not be kept away from Him.

Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него.

15 I have come to say this to my lord the king because the people have made me afraid. Your woman servant thought, ‘I will speak to the king. It might be that the king will do what his woman servant asks.

Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може-би царят да изпълни просбата на слугинята си.

16 F or the king will hear and save his woman servant from the man who would destroy both me and my son from the gift of God.’

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство.

17 T hen your woman servant thought, ‘The word of my lord the king will comfort me. For my lord the king is like the angel of God in understanding what is good and bad. May the Lord your God be with you.’”

И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе.

18 T hen the king said to the woman, “Do not hide anything from me that I ask you.” And the woman said, “Let my lord the king speak.”

Тогава царят в отговор каза на жената; Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.

19 S o the king said, “Is Joab with you in all this?” The woman answered, “As your soul lives, my lord the king, no one can turn to the right or left from anything my lord the king has said. Yes, it was your servant Joab who told me to do this. It was he who put all these words in the mouth of your woman servant.

И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никоя не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти.

20 Y our servant Joab has done this to change the way things are now. But my lord is wise like the angel of God, to know all that is on the earth.”

Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света.

21 T hen the king said to Joab, “See now, I will do this. Go and bring back the young man Absalom.”

Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом.

22 A nd Joab fell on his face to the ground in honor and thanks to the king. Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your eyes, O my lord the king. Because the king has done what his servant has asked of him.”

И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си.

23 S o Joab got up and went to Geshur, and brought Absalom to Jerusalem.

И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.

24 B ut the king said, “Let him go to his own house. Do not let him see my face.” So Absalom went to his own house and did not see the king’s face. David Forgives Absalom

А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 N ow there was no one in Israel as good looking and as much praised as Absalom. There was nothing wrong with him from the bottom of his foot to the top of his head.

А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 A t the end of every year he would cut the hair from his head, for it was heavy on him. When he cut it, he weighed the hair of his head. It weighed as much as 200 pieces of silver, by the king’s weight.

И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя тежеше двеста сикли според царската теглилка.

27 T hree sons were born to Absalom, and one daughter whose name was Tamar. She was a beautiful woman.

И родиха се на Авесалома трема сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A bsalom lived two whole years in Jerusalem, and did not see the king’s face.

И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

29 T hen Absalom sent for Joab, to send him to the king. But Joab would not come to him. So he sent for him a second time. But he would not come.

Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

30 H e said to his servants, “See, Joab’s field is next to mine, and he has barley there. Go and set it on fire.” So Absalom’s servants burned the field.

Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

31 T hen Joab got up and came to Absalom at his house, and said to him, “Why have your servants burned my field?”

Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

32 A bsalom answered Joab, “I sent for you, saying, ‘Come here, that I may send you to say to the king, “Why have I come from Geshur? It would have been better for me to stay there.”’ Now let me see the king’s face. If there is guilt in me, let him put me to death.”

А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 T hen Joab went to the king and told him. And he called for Absalom. So he came to the king and put his face to the ground in front of him. And the king kissed Absalom.

Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лица до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.