1 H ow dark the gold has become! How the pure gold has changed! The stones from the house of God are poured out at the corner of every street.

Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици,

2 T he sons of Zion are worth their weight in fine gold. But they are thought of as clay pots, the work of a pot-maker’s hands!

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 E ven wild dogs give their breast to feed their young, but my people show no pity. They are like ostriches in the desert.

Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4 T he baby’s tongue sticks to the roof of its mouth because of thirst. The children beg for bread, but no one gives it to them.

Защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 T hose who ate fine foods are dying in the streets. Those who were brought up dressed in purple now lie in ashes.

Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 F or the sin of the daughter of my people is worse than the sin of Sodom, which was destroyed all at once without a hand turned to help her.

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.

7 H er religious leaders were more pure than snow. They were more white than milk. Their bodies were more red than coral. They were more beautiful than sapphire.

Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8 N ow they look more black than dark ashes. No one knows who they are in the streets. Their skin has dried up on their bones. It has become as dry as wood.

А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 T hose who are killed with the sword are better off than those killed with hunger. For they waste away, suffering because they have no fruits of the field.

По-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат, прободени, от липса на полските произведения.

10 W omen who had shown loving-kindness have boiled their own children for food, because my people are destroyed.

Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11 T he Lord has acted in His anger. He has poured out His burning anger, and has set a fire in Zion which has burned it to the ground.

Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв, Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 T he kings of the earth and all the people of the world did not believe that those who hated them could come into the gates of Jerusalem.

Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13 T his was because of the sins of her men who spoke in God’s name, and the sins of her religious leaders, who killed those within her who were right and good.

А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 T hey walked as blind men through the streets. They were made unclean with blood so that no one could touch their clothing.

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можаха да се допират до дрехите им.

15 P eople cried to them, “Go away! You are unclean! Leave! Go away! Do not touch!” So they ran away and traveled from place to place. Men among the nations said, “They must not stay with us any longer.”

Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.

16 T he Lord Himself has sent them everywhere. He will not care about them any more. They did not honor the religious leaders or favor the leaders of the people.

Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 O ur eyes have become weak in looking for help that did not come. In our watching we have waited for a nation that was not able to save us.

И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 T hey kept following after our steps so that we could not walk in our streets. Our end came near. Our days were finished, for our end had come.

Причакват стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 T hose who came after us were faster than the eagles of the sky. They came after us on the mountains. They hid and waited for us in the desert.

Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 T he Lord’s chosen one, our very breath, was caught in their traps. We had said about him, “Under his shadow we will live among the nations.”

Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 B e filled with joy and be glad, O people of Edom, who live in the land of Uz. But the cup will be passed to you also. You will become drunk and your shame will be seen.

Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22 T he punishment of your sin is completed, O people of Zion. The Lord will not keep you away any longer. But He will punish your sin, Edom. He will let your sins be seen!

Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.