1 I said to myself, “Come now, I will test you with things that are fun. So have a good time.” But see, this also was for nothing.

Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2 I said of laughing, “It is crazy,” and of fun, “What use is it?”

Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

3 I tried to find in my mind how to make my body happy with wine, yet at the same time having my mind lead me with wisdom. I tried to find how to take hold of what is foolish, until I could see what good there is for the sons of men to do under heaven during the few years of their lives.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4 I did great things. I built houses for myself. I planted grape-fields for myself.

Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5 I made gardens and beautiful places for myself, and planted in them all kinds of fruit trees.

Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 I made pools of water for myself from which to water many new trees.

Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

7 I bought men and women servants, and had other servants who were born in my house. I had more flocks and cattle than anyone before me in Jerusalem.

Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8 I gathered for myself silver and gold and the riches of kings and lands. I got for myself male and female singers, and kept many women who acted as my wives, the joy of man.

Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9 T hen I became great, greater than all who lived before me in Jerusalem. And my wisdom stayed with me.

Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10 W hatever my eyes wanted I did not keep away from them. I did not keep my heart from anything that was pleasing, for my heart was pleased with all my work. This was my reward for all my work.

И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11 T hen I thought about all that my hands had done, and the work I had done. I saw that it was all for nothing. It was like trying to catch the wind, and there was nothing to get for it under the sun. The End of the Wise Man or Fool

Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12 S o I turned to think about wisdom and what is crazy and foolish. For what can the man do who comes after the king, except what has already been done?

И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

13 A nd I saw that wisdom is better than what is foolish, as light is better than darkness.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

14 T he wise man’s eyes are in his head, but the fool walks in darkness. Yet I know that one thing will happen to both of them.

На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15 T hen I said to myself, “What happens to the fool will happen to me also. Why then have I been so very wise?” So I said to myself, “This also is for nothing.”

Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16 F or the wise man will not be remembered forever any more than the fool. All will be forgotten in the days to come. The wise man dies just like the fool!

Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 S o I hated life. For the work which had been done under the sun brought sorrow to me. Because everything is for nothing and is like trying to catch the wind.

За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18 I hated what came from all my work which I had done under the sun. For I must leave it to the man who will come after me.

Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19 A nd who knows if he will be a wise man or a fool? Yet he will rule over all that I have worked for by acting with wisdom under the sun. This also is for nothing.

И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 S o I was filled with sorrow for all I had worked for under the sun.

За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21 F or here is a man who has worked with wisdom, much learning, and an able hand. Yet he must give this to one who has not worked for it. This also is for nothing, and very wrong.

Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 F or what does a man get from all his work and trouble under the sun?

Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

23 F or his work brings pain and sorrow all his days. Even during the night his mind does not rest. This also is for nothing.

Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

24 T here is nothing better for a man than to eat and drink and find joy in his work. I have seen that this also is from the hand of God.

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 F or who can eat and who can find joy without Him?

Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26 F or God has given wisdom and much learning and joy to the person who is good in God’s eyes. But to the sinner He has given the work of gathering and getting many riches together to give to the one who pleases God. This also is for nothing, like trying to catch the wind.

Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.