1 T he head religious leader asked Stephen, “Are these things true?”

О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

2 S tephen said, “My brothers and fathers, listen to me. The great God showed Himself to our early father Abraham while he lived in the country of Mesopotamia. This was before he moved to the country of Haran.

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

3 G od said to him, ‘Leave your family and this land where you were born. Go to a land that I will show you.’

О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

4 H e went from the land of the Chaldeans and lived in Haran. After his father died, he came to this country where you now live.

Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 G od did not give him any land to own, not even enough to put his feet on. But He promised that the land would be his and his children’s after him. At that time he had no children.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 T his is what God said, ‘Your children’s children will be living in a strange land. They will live there 400 years. They will be made to work without pay and will suffer many hard things.

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 I will say to that nation that it is guilty for holding them and making them work without pay. After that they will go free. They will leave that country and worship Me in this place.’

Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.

8 “ He made a promise with Abraham. It was kept by a religious act of becoming a Jew. Abraham had a son, Isaac. On the eighth day Abraham took Isaac and had this religious act done to him. Isaac was the father of Jacob. Jacob was the father of our twelve early fathers.

И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 “ The sons of Jacob sold Joseph to people from the country of Egypt because they were jealous of him. But God was with Joseph.

А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

10 H e helped him in all his troubles. He gave him wisdom and favor with Pharaoh, the king of Egypt. This king made Joseph leader over Egypt and over all the king’s house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 “ The time came when there was no food to eat in all the land of Egypt and Canaan. The people suffered much. Our early fathers were not able to get food.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 T hen Jacob heard there was food in Egypt. He sent our early fathers there the first time.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 “ The second time they went to the country of Egypt, Joseph made himself known to his brothers. The family of Joseph became known to Pharaoh.

и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

14 J oseph asked his father Jacob and all his family to come. There were seventy-five people in the family.

Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 J acob moved down to Egypt and died there. Our early fathers died there also.

И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

16 T hey were brought back to the city of Shechem where they were buried. Abraham paid money for the grave from the sons of Hamor in Shechem. Stephen Speaks about the God of Moses

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 “ The promise God had given Abraham was about to happen. At this time many more of our people were in the country of Egypt.

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18 T hen another man became king in Egypt. He was a king who did not know Joseph.

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

19 H e was hard on our people and nation. He worked against our early fathers. He made them put their babies outside so they would die.

Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.

20 “ At that time Moses was born. He was beautiful in God’s sight. He was fed in his father’s house for three months.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 T hen he was put outside. Pharaoh’s daughter took him and cared for him as her own son.

И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 M oses was taught in all the wisdom of the Egyptians. He became a powerful man in words and in the things he did.

И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.

23 W hen he was forty years old, he thought he should visit his brothers, the Jews.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.

24 H e saw one of the Jews being hurt. Moses helped the Jew and killed the man from Egypt.

И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.

25 H e thought his people would understand. He thought they knew God would let them go free by his help. But the people did not understand.

мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 “ The next day Moses came to some Jews who were fighting. He tried to get them to stop. Moses said to the Jews, ‘Sirs, you are brothers. Why do you hurt each other?’

На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?

27 O ne was beating his neighbor. He pushed Moses away and said, ‘Who made you a leader over us? Who said you could say who is guilty?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 D o you want to kill me as you killed the man from Egypt yesterday?’

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?

29 W hen Moses heard that, he went as fast as he could to the country of Midian where he was a stranger. While he was there, he became the father of two sons.

Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

30 F orty years passed and Moses was near Mount Sinai where no people live. There he saw an angel in the fire of a burning bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 H e was surprised and wondered when he saw it. He went up close to see it better. Then he heard the voice of the Lord speak to him.

А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,

32 ‘ I am the God of your fathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob.’ Moses shook! He was so afraid he did not look at the bush.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 “ Then the Lord said to him, ‘Take your shoes off your feet! The place where you are standing is holy ground.

И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 I have seen My people suffer in the country of Egypt and I have heard their cries. I have come down to let them go free. So come now, I will send you back to Egypt.’

Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 “ The people had put Moses aside. They said, ‘Who made you a leader over us? Who said you are the one to say what is right or wrong?’ But God made this man a leader. Moses was the one who brought them out of the country of Egypt. This was done by the help of the angel who was in the burning bush.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 T his man led them. He did powerful works in Egypt and at the Red Sea. For forty years he led them in the desert.

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

37 “ Moses said to the Jews, ‘God will give you one who speaks for Him like me from among your brothers.’

Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".

38 T his is the man who was with the Jewish nation in the desert. The angel talked to him on Mount Sinai. Moses told it to our early fathers. He also received the living Words of God to give to us.

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 “ Our early fathers would not listen to him. They did not obey him. In their hearts they wanted to go back to the country of Egypt.

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 T hey said to Aaron, ‘Make us gods to go before us. We do not know what has happened to this Moses who led us out of Egypt.’

казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 “ In those days they made a calf of gold. They put gifts down in front of their god in worship. They were happy with what they had made with their hands.

И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

42 B ut God turned from them and let them worship the stars of heaven. This is written in the book of the early preachers, ‘Nation of Jews, was it to Me you gave gifts of sheep and cattle on the altar for forty years in the desert?

Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: _

43 N o, you set up the tent to worship the god of Molock and the star of your god Rompha. You made gods to worship them. I will carry you away to the other side of the country of Babylon.’ The Place of Worship and the House of God

Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 “ Our early fathers had the tent to worship in. They used it in the desert. God told Moses to make it like the plan which he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;

45 T his was received by our early fathers. They brought it here when they won the wars with the people who were not Jews. It was when Joshua was our leader. God made those people leave as our early fathers took the land. The tent was here until the time of David.

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,

46 D avid pleased God and wanted to build a house for worship for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut Solomon was the one who built the house of God for Him.

А Соломон му построи дом.

48 B ut the Most High does not live in buildings made by hands. The early preacher said,

Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка: _

49 ’ Heaven is the place where I sit and the earth is the place where I rest My feet. What house will you build Me?’ says the Lord. ‘Or what is My place of rest?

"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"

50 D id not My hands make all these things?’ The Jews Are Hurt

Не направи ли моята ръка всичко това?

51 “ You have hard hearts and ears that will not listen to me! You are always working against the Holy Spirit. Your early fathers did. You do too.

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 W hich of the early preachers was not beaten and hurt by your early fathers? They killed those who told of the coming of the One Right with God. Now you have handed Him over and killed Him.

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 Y ou had the Law given to you by angels. Yet you have not kept it.” Stephen Is Killed

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 T he Jews and religious leaders listened to Stephen. Then they became angry and began to grind their teeth at him.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55 H e was filled with the Holy Spirit. As he looked up to heaven, he saw the shining-greatness of God and Jesus standing at the right side of God.

А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 H e said, “See! I see heaven open and the Son of Man standing at the right side of God!”

И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 T hey cried out with loud voices. They put their hands over their ears and they all pushed on him.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 T hen they took him out of the city and threw stones at him. The men who were throwing the stones laid their coats down in front of a young man named Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 W hile they threw stones at Stephen, he prayed, “Lord Jesus, receive my spirit.”

И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A fter that he fell on his knees and cried out with a loud voice, “Lord, do not hold this sin against them.” When he had said this, he died.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.