1 T hen the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is not David hiding on the hill of Hachilah, east of Jeshimon?”

Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон?

2 S o Saul got ready and went down to the desert of Ziph. He had 3, 000 chosen men of Israel with him, to look for David in the desert of Ziph.

И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня.

3 S aul stayed on the hill of Hachilah, beside the road east of Jeshimon. And David was staying in the desert. When he saw that Saul came after him in the desert,

И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята,

4 D avid sent out spies and learned that Saul was coming for sure.

Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл.

5 T hen David got ready and came to the place where Saul was staying. He saw the place where Saul lay, with Abner the son of Ner, the captain of his army. Saul was lying in the center of the tents, and the people were sleeping around him.

И Давид стана та дойде не мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него.

6 T hen David said to Ahimelech the Hittite and to Joab’s brother Abishai the son of Zeruiah, “Who will go down with me to the tents of Saul?” Abishai said, “I will go down with you.”

Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиният син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе.

7 S o David and Abishai came to the people during the night. Saul lay sleeping in the center of the tents, with his spear in the ground at his head. Abner and the people were lying around him.

И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.

8 A bishai said to David, “Today God has given the one who hates you into your hand. Now let me nail him to the earth with the spear, hitting him just once. I will not hit him a second time.”

Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека ги поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 B ut David said to Abishai, “Do not destroy him. For who can put his hand out against the Lord’s chosen one and not be guilty?”

А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 D avid said, “As the Lord lives, He will destroy him. Or his day will come to die. Or he will be killed in battle.

Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине.

11 M ay the Lord keep me from putting out my hand against the Lord’s chosen one. But take the spear that is at his head and the bottle of water, and let us go.”

Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.

12 S o David took the spear and the bottle of water from beside Saul’s head, and they went away. But no one saw it, or knew it, and no one woke, for they were all sleeping. A deep sleep from the Lord had come upon them.

И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

13 T hen David crossed over to the other side and stood far away on top of the mountain, with much land between them.

Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние,

14 D avid called to the army and to Ner’s son Abner, saying, “Will you not answer, Abner?” Abner answered, “Who are you who calls to the king?”

и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя?

15 D avid said to Abner, “Are you not a man? Who is like you in Israel? Why have you not watched over your lord the king? For one of the people came to destroy the king your lord.

И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя.

16 T his thing you have done is not good. As the Lord lives, all of you must die for sure. Because you did not watch over your lord, the Lord’s chosen one. Now see where the king’s spear is, and the bottle of water that was beside his head.”

Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, който беше при главата му.

17 S aul knew David’s voice, and said, “Is this your voice, my son David?” And David said, “It is my voice, my lord the king.

А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, Чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 W hy is my lord coming after his servant? What have I done? What am I guilty of?

Рече още: Защо преследва така господарят ми слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?

19 N ow I beg you, let my lord the king listen to the words of his servant. If the Lord has made you come against me, let Him receive a gift. But if men have done this, may bad come to them before the Lord. For they have driven me out this day, that I should have no share of what the Lord has given. They say, ‘Go, worship other gods.’

И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове.

20 S o do not let my blood fall to the ground away from the Lord. For the king of Israel has come out to look for one little bug, just as one looks for a partridge in the mountains.”

Сега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите.

21 T hen Saul said, “I have sinned. Return, my son David, for I will not hurt you again. Because my life was of great worth in your eyes this day. See, I have played the fool, and have made a big mistake.”

Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка.

22 D avid answered, “See the spear of the king! Let one of the young men come over and take it.

А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе.

23 T he Lord will pay each man for being right and good and faithful. For the Lord gave you into my hand today. But I would not put out my hand against the Lord’s chosen one.

А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник.

24 N ow see, as your life was of great worth in my eyes today, so may my life be of great worth in the eyes of the Lord. May He save me from all trouble.”

Ето, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби.

25 T hen Saul said to David, “May good come to you, my son David. You will do many things and do them well.” So David went on his way, and Saul returned to his place.

Тогава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.