1 T hese are the words which Moses spoke to all Israel on the other side of the Jordan, in the desert, in the Arabah beside Suph, between Paran and Tophel, Laban, Hazeroth and Dizahab.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 I t takes eleven days to travel from Horeb by the way of Mount Seir to Kadesh-barnea.

(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 O n the first day of the eleventh month in the fortieth year, Moses spoke to the children of Israel. He told them all the Lord said they must do.

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 T his was after he had won the war against Sihon the king of the Amorites, who lived in Heshbon, and Og the king of Bashan, who lived in Ashtaroth and Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 O n the other side of the Jordan in the land of Moab, Moses talked to the people about this Law. He said,

Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 “ The Lord our God spoke to us at Mount Sinai, saying, ‘You have stayed long enough at this mountain.

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 G et ready to travel now. Go to the hill country of the Amorites, and to all their neighbors in the Arabah, in the hill country and in the valley, in the Negev and by the sea, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the big river, the river Euphrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 S ee, I have set the land in front of you. Go in and take for your own the land which the Lord promised to give to your fathers, Abraham, Isaac and Jacob, and to their children after them.’ Leaders of Family Groups

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 “ At that time I said to you, ‘I am not able to take care of you alone.

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 T he Lord your God has made you become many people. Now you are as many as the stars of heaven.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 M ay the Lord, the God of your fathers, make you 1, 000 times as many as you are. May He bring good to you just as He has promised you!

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 H ow can I alone carry the weight of your troubles?

Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 C hoose wise, understanding and able men from your family groups. And I will make them leaders over you.’

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 Y ou answered me and said, ‘The thing which you have spoken is good for us to do.’

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

15 S o I took the leaders of your family groups, wise and able men. I made them leaders over you, leaders of thousands, of hundreds, of fifties and of tens, and rulers of your family groups.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 “ Then I said to your judges at that time, ‘Listen to the problems between your brothers. And be right in what you decide between a man and his brother or the stranger who is with him.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 D o not show favor as you judge. Listen to the small and the great alike. Do not be afraid of any man, because you are judging for God. Bring to me any problem that is too hard for you, and I will hear it.’

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

18 I told you at that time all the things you should do. Men Are Sent to Spy Out the Land

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 “ Then we left Mount Sinai. We went through the big desert you saw which fills people with fear, on the way to the hill country of the Amorites, just as the Lord our God had told us. And we came to Kadesh-barnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

20 I said to you, ‘You have come to the hill country of the Amorites, which the Lord our God will give us.

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

21 S ee, the Lord your God has set the land in front of you. Go and take it for your own, as the Lord, the God of your fathers, has told you. Do not be afraid or troubled.’

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 T hen all of you came to me and said, ‘Let us send men before us, to spy out the land for us. They will return and tell us which way we should go and which cities we will come to.’

Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 W hat you said pleased me. I took twelve of your men, one man for each family group.

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 T hey went up into the hill country, came to the valley of Eshcol, and saw what was there.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 T hey took some of the fruit of the land in their hands and brought it down to us. And they told us that it is a good land which the Lord our God is giving us.

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 “ Yet you would not go up. You went against what the Lord your God told you to do.

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 Y ou complained in your tents, saying, ‘Because the Lord hates us He has brought us out of the land of Egypt to give us to the Amorites to destroy us.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 W here would we be going? Our brothers have made our hearts weak with fear, saying, ‘The people are bigger and taller than we. The cities are large, with walls as high as the heavens. And we have even seen the sons of the Anakim there.’”

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 T hen I said to you, ‘Do not be afraid of them.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 T he Lord your God Who goes before you will Himself fight for you. He did this for you in Egypt in front of your eyes,

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 a nd in the desert. There you saw how the Lord your God carried you, as a man carries his son, in all the way you have walked until you came to this place.’

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 B ut even so, you did not trust the Lord your God,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 W ho goes before you on your way. He finds a place for you to set up your tents. He uses fire to show you the way to go during the night. During the day He uses a cloud to lead you. Israel’s Punishment

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 “ The Lord heard your words and was angry. He swore,

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 ‘ Not one of these men of these sinful people will see the good land I promised to give your fathers,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 e xcept Caleb the son of Jephunneh. He will see it. I will give the land on which he has walked to him and his children because he has always followed the Lord.’

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 T he Lord was angry with me because of you. He said, ‘Not even you will go in there.

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 J oshua the son of Nun, who stands in front of you, will go in there. Tell him to be strong, for he will bring Israel into their new land.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

39 A nd your little ones whom you said would be taken by strange hands, and your children who do not yet know the difference between good and bad, will go in there. I will give the land to them. It will be theirs.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

40 B ut as for you, turn around and go into the desert by way of the Red Sea.’

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 “ Then you said to me, ‘We have sinned against the Lord. We will go up and fight, just as the Lord our God told us.’ So every man of you put on his sword and thought it an easy thing to go up into the hill country.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 T he Lord said to me, ‘Say to them, “Do not go up or fight. For I am not among you. You would be destroyed by those who hate you.”’

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 S o I spoke to you but you would not listen. You went against what the Lord told you. In your pride you went up into the hill country.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 T hen the Amorites who lived in that hill country came out against you. They came at you like bees, and crushed you from Seir to Hormah.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 A nd you returned and cried before the Lord but the Lord did not listen to you.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 S o you stayed in Kadesh. Many days you stayed there.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.