1 P aul looked straight at the court and said, “Brother Jews, I have lived for God with a heart that has said I am not guilty to this day.”

И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 T hen Ananias, the head religious leader, told those standing near him to hit him on the mouth.

О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

3 P aul said, “God will hit you, you white-washed wall! Do you sit there and say I am guilty by the Law when you break the Law by having me hit?”

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

4 T hose standing near said, “Do you talk like that to God’s head religious leader?”

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 P aul said, “Brother Jews, I did not know that he was God’s head religious leader. I know the Holy Writings say, ‘You must not speak against the leader of your people.’”

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 P aul saw that part of the court was made up of the religious group who believe no one is raised from the dead. The other part were proud religious law-keepers. Then he cried out, “Brother Jews, I am a proud religious law-keeper and from a family of proud religious law-keepers. I have been brought in front of this court because of the hope of being raised from the dead.”

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 W hen they heard this, both religious groups started to argue and the people of the court were divided in what they thought.

И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

8 T he one religious group believes that no one is raised from the dead. Also, they do not believe in angels or spirits. But the other religious group, the proud religious law-keepers, believe that people are raised from the dead and that there are angels and spirits.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 T he courtroom was filled with noise. Some of the teachers of the Law working with the proud religious law-keepers stood up and said, “We find nothing wrong with this man. What if an angel or spirit has spoken to him?”

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

10 T hey argued all the more. Then the captain was afraid they would pull Paul to pieces. He told his men to get Paul out of there and take him back to the soldiers’ building.

И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 T he next night the Lord came to Paul and said, “Paul, do not be afraid! You will tell about Me in the city of Rome the same as you have told about Me in Jerusalem.” The Plan to Kill Paul

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 I n the morning some of the Jews gathered together and made a plan to kill Paul. They promised each other that they would not eat or drink until they had killed him.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

13 T here were more than forty of them who had made this promise.

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 T hese people came to the head religious leader and to the leaders of the people and said, “We have made a promise not to eat any food until we have killed Paul.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 W e ask you and the court to have the captain bring Paul down to you tomorrow. It will look as if you want to ask him some things. Before he gets near you, we will be waiting to kill him.”

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 P aul’s nephew heard about the plan. He went to the soldiers’ building and told Paul.

Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 P aul called one of the soldiers and said, “Take this young man to the captain. He has something to tell him.”

Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 T he soldiers brought the young man to the captain and said, “Paul asked me to bring this young man to you. He has something to tell you.”

И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 T he captain took him by the hand and they walked over where they could be alone. He said, “What is it that you have to tell me?”

(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

20 T he young man said, “The Jews have made a plan to ask you to bring Paul to the courtroom tomorrow. It would look as if they were going to ask him some things.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 D o not let them talk you into it. More than forty men are waiting in secret to kill him. They have promised each other not to eat or drink anything until they have killed him. They are all waiting for you to say the word.”

Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

22 T he captain told the young man to go. He said, “Do not tell anyone you have told me this.” Paul Is Sent to Felix in Caesarea

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23 T hen the captain called two soldiers and said, “Get 200 men ready to go to the city of Caesarea by nine o’clock tonight. Also have seventy men ride on horses and 200 men carry spears.

Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 G et horses ready for Paul to ride. Take him to Felix, the leader of the people.”

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 H e wrote a letter which said,

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 “ Claudius Lysias greets Felix, the best leader of the people.

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 T his man Paul was taken by the Jews. He was about to be killed by them. But I came along with my soldiers and kept him from being killed. I did this when I learned that he was a Roman citizen.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 I wanted to know what they had against him. So I took him to the religious leaders’ court.

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 I learned they were holding him because of something about their Law. There was no reason for him to be killed or to be put in prison.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 I was told that the Jews had a plan to kill this man. At once I sent him to you. I told the Jews who wanted to kill him to tell you what they have against him. Good-bye.”

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 T he soldiers took Paul as they were told. They brought him during the night to Antipatris.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 T he next day they went back to their building in Jerusalem. The men riding horses went on with Paul.

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 W hen they came to Caesarea, they gave the letter to the leader of the people. They also handed Paul over to him.

А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 A fter he read the letter, he asked what part of the country Paul was from. He was told that Paul was from the city of Cilicia.

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 H e said, “I will listen to all of this when the men come who want to kill you.” He had Paul kept in King Herod’s building.

Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.