1 W hen the people saw that Moses was staying a long time before coming down from the mountain, they gathered around Aaron, and said, “Come, make a god for us who will go in front of us. For we do not know what has become of Moses, the man who brought us out of the land of Egypt.”

А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, чавекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2 A aron said to them, “Take the objects of gold from the ears of your wives, your sons and your daughters, and bring them to me.”

Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3 S o all the people took the gold objects from their ears and brought them to Aaron.

И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4 H e took the gold from their hands, worked on it with a sharp tool, and by melting it, made it into a calf. Then they said, “This is your god, O Israel, who brought you out of the land of Egypt.”

А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5 W hen Aaron saw this, he built an altar in front of it. Aaron said to all the people, “Tomorrow will be a special supper to the Lord.”

И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6 S o the next day they got up early and gave burnt gifts and peace gifts. The people sat down to eat and drink, and got up to play.

И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 T hen the Lord said to Moses, “Go down. For your people, whom you brought out of the land of Egypt, have turned to sin.

Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8 T hey have been quick to turn aside from the way I have told them. They have melted gold and made a calf for themselves. They have worshiped it, have given gifts to it, and have said, ‘This is your god, O Israel, who brought you out of the land of Egypt!’”

Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9 T he Lord said to Moses, “I have seen this people, and see, they are a strong-willed people.

Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10 N ow let Me alone, so My anger may be against them and I may destroy them. But I will make you into a great nation.”

сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11 T hen Moses begged the Lord his God, saying, “O Lord, why are you very angry against Your people whom You brought out of the land of Egypt with great power and a strong hand?

Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12 W hy should the Egyptians say, ‘He brought them out to kill them in the mountains and destroy them from the earth’? Turn from Your anger and change Your mind about destroying Your people.

Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.

13 R emember Abraham, Isaac and Israel, who were your servants. You promised them by Yourself, saying, ‘I will make your children become as many as the stars of the heavens. And I will give all this land I have spoken about to your children. It will be theirs forever.’”

Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14 S o the Lord changed His mind about the things He said He would do to His people.

Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 T hen Moses turned and went down from the mountain with the two stone writings of the Law in his hand. The stones were written on both sides, on one side and the other.

И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

16 T he stone writings were God’s work. The writing was God’s writing cut into the stones.

Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

17 W hen Joshua heard the sound of the people as they made noise, he said to Moses, “There is a sound of war at the tents.”

А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18 B ut Moses said, “It is not the sound of winning, or the sound of losing. It is the sound of singing I hear.”

А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 A s soon as Moses came near the tents, he saw the calf and the dancing. Moses became very angry. He threw the stone writings from his hands and broke them at the base of the mountain.

И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевия гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

20 A nd he took the calf they had made and burned it with fire, ground it to dust, spread it over the top of the water, and made the people of Israel drink it.

Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го с огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 T hen Moses said to Aaron, “What did this people do to you to make you bring such great sin upon them?”

После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

22 A aron said, “Do not let my lord be angry. You know the people yourself and how sinful they are.

И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

23 T hey said to me, ‘Make a god for us who will go in front of us. For we do not know what has become of Moses, the man who brought us out of the land of Egypt.’

Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

24 A nd I said to them, ‘Whoever has any gold, let them take it off.’ So they gave it to me. I threw it into the fire and out came this calf.”

И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 M oses saw that Aaron had let the people go wild and become a shame to those who hated them.

А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им),

26 S o Moses stood in the gate of the place where they had set up their tents and said, “Whoever is for the Lord, come to me!” And all the sons of Levi came together around him.

застана Моисей при входа на стена и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

27 H e said to them, “This is what the Lord, the God of Israel, says: ‘Every man put his sword on his thigh. And go from one end of the tents to the other, and each one kill his brother, his friend, and his neighbor.’”

И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и ибийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

28 S o the sons of Levi did as Moses said. About 3, 000 men fell that day.

И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

29 T hen Moses said, “Today you have set yourselves apart for the Lord. For each man has been against his son and against his brother, so the Lord may bring good to you today.”

Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благоволение.

30 T he next day Moses said to the people, “You have sinned. Now I am going up to the Lord. It might be that I can have your sin forgiven.”

А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

31 T hen Moses returned to the Lord and said, “O, this people have sinned. They have made a god of gold for themselves.

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

32 B ut now, if You will, forgive their sin. If not, then take my name out of Your book which You have written.”

Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33 T he Lord said to Moses, “I will put out of My book whoever has sinned against Me.

Но Господ рече на Моисея; Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

34 B ut go now. Lead the people where I told you. See, My angel will go before you. But in the day when I punish, I will punish them for their sin.”

А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато го посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им.

35 T hen the Lord sent trouble upon the people, because of what they did with the calf Aaron had made.

Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.