1 T hen they told David, “See, the Philistines are fighting against Keilah. They are taking the grain from the grain-floors.”
След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.
2 S o David asked the Lord, “Should I go and fight these Philistines?” And the Lord said to David, “Go, fight the Philistines, and save Keilah.”
Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила.
3 B ut David’s men said to him, “See, we are afraid here in Judah. How much more then if we go to Keilah against the armies of the Philistines?”
А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски!
4 T hen David asked the Lord again. The Lord answered him, “Get ready and go down to Keilah. For I will give the Philistines into your hand.”
Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.
5 S o David and his men went to Keilah and fought with the Philistines. He killed many of them and took away their cattle. And David saved the people of Keilah.
Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.
6 W hen Abiathar the son of Ahimelech ran to David at Keilah, he came with a linen vest in his hand.
А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.
7 W hen Saul was told that David had come to Keilah, he said, “God has given him to me. For he has shut himself in by going into a city with iron gates.”
И извести се на Саула, че Давид е дощъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
8 S aul called all the men for war, to go down to Keilah to trap David and his men.
Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му.
9 D avid knew that Saul was planning against him, so he said to Abiathar the religious leader, “Bring the linen vest here.”
Но Давид като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода.
10 T hen David said, “O Lord God of Israel, Your servant has heard for sure that Saul is planning to come to Keilah to destroy the city because of me.
И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде Кеила да съсипе града поради мене.
11 W ill the men of Keilah give me to him? Will Saul come down just as Your servant has heard? O Lord God of Israel, I pray, tell Your servant.” And the Lord said, “He will come down.”
Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе.
12 T hen David said, “Will the men of Keilah give me and my men to Saul?” And the Lord said, “They will give you up.”
Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.
13 T hen David and his men, about 600, got up and left Keilah. They went where they could go. When Saul was told that David had run away from Keilah, he gave up going there. David Stays in the Hill Country
Тогава Давид и мъжете му, около шестотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можеха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.
14 D avid stayed in the safe places in the desert. He stayed in the hill country in the desert of Ziph. Saul looked for him every day, but God did not give David to him.
А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 D avid saw that Saul had come out to try to kill him. David was in the desert of Ziph at Horesh.
И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16 S aul’s son Jonathan went to David at Horesh and gave him strength in God.
Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога.
17 H e said to him, “Do not be afraid, because my father Saul will not find you. You will be king of Israel, and I will be next to you. My father Saul knows this also.”
И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.
18 S o the two of them made an agreement before the Lord. And David stayed at Horesh, and Jonathan went home.
И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си.
19 T hen the Ziphites came to Saul at Gibeah, saying, “Is not David hiding with us in the strong places at Horesh, on the hill of Hachilah, south of Jeshimon?
Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?
20 N ow come, O king, as you desire to come. And we will give David into the king’s hand.”
Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21 S aul said, “May the Lord bring good to you. For you have had pity on me.
И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.
22 G o and make sure. See where he is, and who has seen him there. For I am told that he is very good at fooling people.
Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и коя го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.
23 L ook and learn about all his hiding places, and return to me with news that is sure. Then I will go with you. If he is in the land, I will find him among all the thousands of Judah.”
И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.
24 T hen they got up and went to Ziph before Saul. Now David and his men were in the desert of Maon, in the Arabah, south of Jeshimon.
И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон.
25 S aul and his men went to look for him, and David was told about it. So he went down to the rock in the desert of Maon.
И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон.
26 S aul went on one side of the mountain, and David and his men on the other side of the mountain. David was in a hurry to get away from Saul. For Saul and his men were closing in upon David and his men to take them.
И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат.
27 B ut a man came with news to Saul, saying, “Hurry and come, for the Philistines have come into the land by surprise to fight us.”
Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.
28 S o Saul returned from going after David, and went against the Philistines. So they called that place the Rock of Getting Away.
Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот.
29 D avid went from there and stayed in the strong places of Engedi.
След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади.