1 T hen Rehoboam went to Shechem. All Israel had come to Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

2 W hen Jeroboam the son of Nebat heard about it, he returned from Egypt. For Jeroboam had run to Egypt to get away from King Solomon.

И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

3 A nd the people sent for him. Jeroboam and all Israel came to Rehoboam and said,

защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 “ Your father gave us a heavy load to carry. So now make our work easier than your father made us work. Do not let our load be as heavy as the one he put on us. And we will work for you.”

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

5 R ehoboam said to them, “Come to me again in three days.” So the people left.

А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

6 T hen King Rehoboam spoke with the leaders who had served his father Solomon while he was still alive. He said, “Tell me, how do you think I should answer these people?”

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 T hey said to him, “If you will be kind to these people and please them and speak good words to them, they will be your servants forever.”

Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut Rehoboam would not listen to the wise words of the leaders. He spoke with the young men who grew up with him and served him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 H e said to them, “Tell me, how do you think I should answer these people who have said to me, ‘Do not let our load be as heavy as the one your father put on us’?”

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 T he young men who grew up with him said to him, “Say this to the people who said to you, ‘Your father made our load heavy, but you make it easier for us.’ Tell them, ‘My little finger is bigger around than my father’s body!

И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 M y father gave you a heavy load. I will add to your load. My father punished you with whips. But I will punish you with scorpions.’”

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 S o Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day, as the king had told them, saying, “Return to me on the third day.”

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 T he king answered them with strong words. King Rehoboam did not listen to the wise words of the leaders.

И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14 I nstead he listened to the words of the young men. And he said to them, “My father made your load heavy, but I will add to it. My father punished you with whips, but I will punish you with scorpions.”

и отговори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 S o the king did not listen to the people. God made this happen so that He might make His Word come true which He spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

Така царят не послуша людете: защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 A ll Israel saw that the king did not listen to them. So the people said to the king, “What share do we have in David? We have no share in the son of Jesse. Every man to your tents, O Israel! Now look to your own house, David!” So all Israel left and went to their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлавай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

17 B ut Rehoboam ruled over the people of Israel who lived in the cities of Judah.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Hadoram, the man who made the people work. But the people of Israel killed him with stones. So King Rehoboam got on his war-wagon in a hurry, to go to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

19 I srael has been against the family of David to this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом, и остана въстанал до днес.