1 A fter this Job opened his mouth and cursed the day he was born.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 H e said,

Иов, проговаряйки, рече: -

3 “ Let the day be lost on which I was born, and the night which said, ‘A boy is born.’

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4 M ay that day be darkness. May God above not care for it. May light not shine on it.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and a heavy shadow take it for their own. Let a cloud come upon it. Let the darkness of the day bring fear upon it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 A s for that night, let darkness take hold of it. Let it not have joy among the days of the year. Let it not come into the number of months.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 Y es, let that night be alone and empty. Let no sound of joy come into it.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 L et those curse it who curse the day, who are able to wake up the Leviathan.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the early morning stars be made dark. Let it wait for light but have none. Do not let it see the light of day.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it did not keep my mother from giving birth to me, or hide trouble from my eyes.

Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 “ Why did I not die at birth? Why did I not come from my mother and die?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 W hy did the knees receive me, or why the breasts, that I should have milk?

Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 F or now I would have lain down and been quiet. I would have slept then. I would have been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 w ith kings and wise men of the earth who built cities for themselves that are now destroyed.

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 I would have been at rest with princes who had gold, who filled their houses with silver.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 W hy did I not die before I was born, hidden and put away, as babies that never see the light?

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 T here the troubles of the sinful stop. There the tired are at rest.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 T hose in prison are at rest together. They do not hear the voice of the one who rules over their work.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 T he small and the great are there. And the servant is free from his owner.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 “ Why is light given to him who suffers? Why is life given to those who feel sad in their soul?

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 T hey wait for death, but there is none. They dig for it more than for hidden riches.

Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 T hey are filled with much joy and are glad, when they find the grave.

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 W hy is light given to a man whose way is hidden, and around whom God has built a wall?

Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 F or I cry inside myself in front of my food. My cries pour out like water.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 W hat I was afraid of has come upon me. What filled me with fear has happened.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 I am not at rest, and I am not quiet. I have no rest, but only trouble.”

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.