1 M arkaas dabadeed Ayuub intuu afkiisa furay ayuu habaaray maalintii uu dhashay.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 O o Ayuub intuu hadal bilaabay ayuu yidhi:

Иов, проговаряйки, рече: -

3 D haraartii aan dhashay ha baabba'do Iyo habeenkii la yidhi, Wiil baa calool galay.

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4 M aalintaasu gudcur ha ahaato; Oo Ilaah yuusan iyada xagga sare kaga fiirsan, Oo nuurkuna yuusan iftiimin.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 G udcur iyo hooska dhimashadu iyada mulki ha ka dhigteen. Daruuru ha ku degto, Oo wixii maalin madoobeeya oo dhammu ha cabsiiyeen.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 O o habeenkaasna gudcur weynu ha qabsado, Oo ayaamaha sannadda yuusan ka dhex rayrayn. Oo yuusan soo dhex gelin bilaha tiradooda.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 B al eeg, habeenkaasu cidla ha noqdo; Oo cod faraxsan yaanu ka dhex yeedhin.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 O o isaga ha habaareen kuwa maalinta habaaraa, Oo kicin kara bahalka la yidhaahdo Lewiiyaataan.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 F iidka xiddigihiisu gudcur ha noqdeen, Iftiin ha doondoono oo yuusan helin; Oo innaba yuusan arkin kaaha waaberiga.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 M axaa yeelay, isagu ma uu awdin irdihii maxalka hooyaday, Oo indhahaygana dhib kama uu qarin.

Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 B al maxaan u dhiman waayay markaan uurka ka soo baxay? Oo maxaa naftu iiga bixi weyday isla markaan caloosha ka soo baxay?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 B al jilbuhu maxay ii aqbaleen? Amase naasuhu inaan nuugo?

Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 W aayo, hadda xasilloonaan baan ku jiifi lahaa; Oo waan iska seexan lahaa, oo waan nasan lahaa,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 A niga iyo boqorrada iyo lataliyayaasha dunida Oo nafsaddooda taallooyin u dhistay,

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 I yo amiirradii dahabka lahaan jiray, Oo guryahooda lacagta ka buuxsaday;

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 B al dhicis qarsoon maxaan u ahaan waayay? Ama sida dhallaan aan innaba iftiinka arag?

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 H alkaas kuwa sharka ahu cidna kuma sii dhibaan, Oo kuwa daallanuna halkaasay ku nastaan.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 M axaabiistuna halkaasay dhammaantood ku wada istareexaan, Mana ay maqlaan kii dulmi jiray codkiisa.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Y ar iyo weynba halkaasaa la wada joogaa, Oo addoonkuna sayidkiisa waa ka xor.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 B al iftiin maxaa loo siiyaa kan dhibaataysan? Maxaase loo nooleeyaa kan naftiisu la qadhaadhaatay,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 O o dhimasho u xiisooda, oo ayan u imanayn, Oo daraaddeed dhulka u qodqoda intuu khasnado qarsoon qodi lahaa in ka sii badan,

Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 K uwaasoo aad u reyreeya, Oo farxa hadday qabriga heli karaan?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 B al maxaa iftiin loo siiyaa nin jidkiisu qarsoon yahay, Oo Ilaah deyr ku wareejiyey?

Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 W aayo, intaanan wax cunin ayaan taahaa, Oo cabaadkayguna wuxuu u shubmaa sida biyo oo kale.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 W aayo, hadba wixii aan ka cabsado ayaa igu soo dega, Oo wixii aan ka baqo ayaa ii yimaada.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 M a aan istareexsani, mana aan xasillooni, mana aan nasto; Laakiinse hadba dhibaato baa ii timaada.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.