1 A fter this, Job opened his mouth and cursed his day.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 A nd Job answered and said,

Иов, проговаряйки, рече: -

3 L et the day perish in which I was born, and the night that said, There is a man child conceived.

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4 T hat day—let it be darkness, let not +God care for it from above, neither let light shine upon it:

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 L et darkness and the shadow of death claim it; let clouds dwell upon it; let darkeners of the day terrify it.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 T hat night—let gloom seize upon it; let it not rejoice among the days of the year; let it not come into the number of the months.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 B ehold, let that night be barren; let no joyful sound come therein;

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 L et them curse it that curse the day, who are ready to rouse Leviathan;

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 L et the stars of its twilight be dark; let it wait for light, and have none, neither let it see the eyelids of the dawn:

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 B ecause it shut not up the doors of the womb that bore me, and hid not trouble from mine eyes.

Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 W herefore did I not die from the womb,—come forth from the belly and expire?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 W hy did the knees meet me? and wherefore the breasts, that I should suck?

Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 F or now should I have lain down and been quiet; I should have slept: then had I been at rest,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 W ith kings and counsellors of the earth, who build desolate places for themselves,

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 O r with princes who had gold, who filled their houses with silver;

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 O r as a hidden untimely birth I had not been; as infants that have not seen the light.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 T here the wicked cease from troubling; and there the wearied are at rest.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 T he prisoners together are at ease; they hear not the voice of the taskmaster.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 T he small and great are there, and the bondman freed from his master.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 W herefore is light given to him that is in trouble, and life to those bitter of soul,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 W ho long for death, and it not, and dig for it more than for hidden treasures;

Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 W ho rejoice even exultingly and are glad when they find the grave?—

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 T o the man whose way is hidden, and whom +God hath hedged in?

Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 F or my sighing cometh before my bread, and my groanings are poured out like the waters.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 F or I feared a fear, and it hath come upon me, and that which I dreaded hath come to me.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 I was not in safety, neither had I quietness, neither was I at rest, and trouble came.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.